Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

— Бъдвайзер става ли?

— И още как.

— А ти, Рейчъл?

— Не, благодаря.

— Нещо безалкохолно, или просто вода с лед?

— Вода, благодаря.

Върн се усмихна, което не бе от най-приятните гледки.

— Няма проблем.

Отново разтърках китките си. Той забеляза това и се ухили.

— Тези белезници ги използвахме във войната в Залива. Държаха иракчаните под контрол, бъди сигурен.

И изчезна в кухнята. Аз погледнах Рейчъл. Тя сви рамене. Върн се върна с два бъдвайзера и чаша вода. Подаде ни напитките. Вдигна бутилката си, за да се чукнем. Чукнах се с него и той седна.

— Та аз имам две хлапета. Момчета. Върн-младши и Пери. Ако нещо им се случи… — Върн подсвирна тихо и поклати глава. — Не разбирам как изобщо имате сили да живеете.

— Мисля си само за това как ще я открия — казах аз.

Върн кимна сериозно.

— Това мога да го разбера. Стига човек да не се залъгва, нали разбираш. — Той погледна към Рейчъл. — Абсолютно сигурна ли си, че телефонният номер е моят?

Рейчъл извади мобилния телефон. Натисна няколко цифри, след което му показа малкия екран. Върн извади с устни цигара уинстън от пакета. Поклати глава.

— Не ми го побира умът.

— Надяваме се жена ти да ни помогне.

Той кимна бавно.

— Оставила е бележка, че отива за хранителни продукти. Кат обича да пазарува рано сутрин. В денонощния „Ей енд Пи“. — Върн млъкна. Мисля, че беше разкъсван от съмнения. Имаше желание да помогне, но не му се искаше да чува, че жена му се е обаждала на непознат мъж в полунощ. Той вдигна глава. — Рейчъл, искаш ли нови превръзки?

— Добре съм.

— Сигурна ли си?

— Наистина, благодаря. — Тя държеше чашата вода с две ръце. — Върн, имаш ли нещо против да те попитам как се запознахте с Катарина?

— Онлайн — отвърна той. — Нали ги знаеш онези уеб сайтове за чуждестранни булки. Нарича се „Черешова орхидея“. Викаха им поръчки по пощата. Мисля, че вече няма такива. Както и да е, влизаш в сайта, разглеждаш снимките на жени от цял свят — Източна Европа, Русия, Филипините, откъде ли не. Те си дават мерките, малко автобиография, какво харесват и какво не харесват, такива неща. Ако някоя ти грабне окото, купуваш адреса й. Правят и пакетни услуги, ако искаш да си пишеш с повече от една.

Рейчъл и аз се спогледахме.

— Преди колко време беше това?

— Преди седем години. Започнахме да си изпращаме имейли. Кат живееше в чифлик в Сърбия. Родителите й са съвсем бедни. Извървявала е километри, за да има достъп до компютъра. Аз исках и да й се обаждам, да разговаряме по телефона. Но те нямаха дори телефон. Налагаше се тя да ме набира. Тогава един ден ми съобщи, че се кани да пристигне тук. За да се срещнем.

Върн вдигна ръце нагоре, сякаш някой го прекъсваше.

— Сега нали разбирате, момичетата използват точно такива моменти, за да те изработят, като ти измъкнат някой долар за самолетния билет и прочее. Тъй че бях подготвен за такова нещо. Но Кат не постъпи така. Дойде със свои средства. Заминах с колата за Ню Йорк. Видяхме се. Три седмици по-късно се оженихме. Върн-младши се роди след една година, а Пери три години след него.