Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
На подиума около една дълга маса седяха група внушителни мъже. Макар че Елиза никога не беше виждала Карл Хилърт, веднага го разпозна. Той беше в средата и демонстрираше арогантно ранга, силата, авторитета си. На врата му висеше златна верига с неговия служебен печат и знакът на Ханзата. Недалеч от Хилърт седеше мъж с необичайно широки рамене и мускулести ръце, който не участваше в разговорите, а наблюдаваше залата. Задачата му очевидно беше да се грижи за реда и спокойствието. Мечът му и закривената кама в колана доказваха предположенията на Елиза.
Звуци на цимбал, гръмки смехове и песни на груби мъжки гласове се смесваха в тътен, разтърсващ цялата сграда. Сред шума Елиза чу гласове високо да броят. Тя се повдигна на пръсти и видя едно момче между две редици ревящи мъже, които държаха къси камшици в ръце и го налагаха. Тя се спотаи и се промъкна в края на залата.
Елиза разбираше, че става дума за ритуал, вид изпитание за новоприетите в Ханзата.
За да не бъде открита, тя се сгуши зад една стена от широки рамене и се опитваше да поглежда през пролуките. За момент видя Николаус в една от групите, задълбочен в сериозен разговор.
Въпреки сумрака и дима тя откри и грамадния мъж от Изтока с неговите приятели. Видът му беше княжески и Елиза не сваляше очи от него като омагьосана. Тъмната кожа, изтеглените очи, увисналите краища на мустаците му придаваха почти монголоиден вид. Но само привидно. Тя не можеше да си го обясни, но чувството, че е срещала това лице, не я напускаше.
Един лакът се вряза в гърба й толкова силно, че тя блъсна стоящия пред нея. Той залитна и като стъпи отново на краката, се обърна и й зашлеви такава плесница, че Елиза види звезди и едва не падна.
— Внимавай, идиот такъв! — чу тя силен глас.
Думите още кънтяха, когато една груба ръка я сграбчи. Тя се опита да се освободи, но напразно. Мъжът вече я тикаше през залата към едно празна пространство. Пред очите й всичко се разми. Ревейки от смях, мъжът изкара един камшик, докато държеше Елиза все още за яката. Изведнъж елечето и ризата бяха разкъсани на гърба й. В следващия момент прокънтя висок, типично женски писък от ужас и болка. Мигновено настъпи тишина и всички впериха учудени погледи в нея. Елиза се опита да задържи свличащите се дрехи, но гладките й бели рамене като че ли магнетично привличаха оскъдната светлина в залата. Изведнъж тя срещна бледосините, разширени от изненада очи на Николаус, който бавно схващаше ситуацията.
Лицето под малката кожена шапка му беше познато, но какво правеше, тя тук и то в този вид. Като вкаменен Николаус стоеше, без да помръдва. Какво трябваше да направи?
Мъжът подхвана Елиза отново и я обърна към себе си, със свободната си ръка той дръпна шапката от главата й с това освободи кафявия водопад от коси, които безпрепятствено покриха раменете й. Той пое въздух, преди да изкрещи с оглушителен глас:
— Какво е това пред нас? Младо момиче?
Хилърт скочи като ужилен. Той се подпря с дебелите си ръце на масата и изхриптя:
— Момиче?
Зачервен като пуяк, той се приближи и когато съзря женската фигура изрева, като я сочеше с пръст:
— Да се арестува!
Разгневени от нечуваното й нахалство, към нея тръгнаха мъже и Елиза с ужас видя, че те не биха се спрели пред нищо и биха я убили. Тя стисна зъби и реши да не се даде без битка. Ритна силно мъжа, който все още я държеше, в корема и се освободи. Удари един друг в гърлото и се опитваше да избягва ръцете, които се протягаха към нея. Дрехите й бяха разкъсани около превръзката, с която беше пристегнала бюста си, висяха само парчета. Джъстин се опитваше да й се притече на помощ от другата страна, но напразно.
Пръсти вече се забиваха в раменете й, едно едро лице, цялото на петна от ярост беше толкова близо до нейното, че тя не виждаше нищо повече. Малко оставаше да се разплаче. Но като от небето се появи острие на сабя и кървава рязка разцепи бузата на мъжа. Острието проблесна отново и се насочи към гърлото му. Уплашеният поглед проследи ужасено метала, носле ръката, която го държеше и накрая стигна до лицето на източния болярин. Писъкът на ужас замръзна в гърлото на Елиза, когато разпозна зелените искрящи очи, които пронизваха натрапника. Това беше Максим.
— Ако не искаш да каниш приятелите си на погребение днес, трябва веднага да пуснеш дамата, приятелче — заповяда той.