Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Гьорнер се замисли за половин минута, след това попита:
— Самолетът ти кога ще бъде тук?
Кастило мислеше на глас:
— Било е вероятно десет, вашингтонско време, когато Дик е взел чека от банка „Ригс“. Торине каза да пресметна дванайсет часа след това. Това ще рече десет довечера, а каква е часовата разлика между Вашингтон и Будапеща? Пет часа ли беше по това време на годината?
— Шест — помогна му Гьорнер.
— Значи ще бъдат на „Ферихеги“ в четири утре сутринта. Сложи още час за паспортен и митнически контрол — може да отнеме дори повече — и да се придвижат до „Гелерт“. Значи става пет. Най-добре да прекарат деня тук, тъкмо Ерик ще има възможност да си оправи нещата, а Торине и Фернандо да си починат.
Гьорнер кимна.
— Ще можеш ли да го опазиш в Аржентина? — попита той.
Кастило кимна.
— Тук всичко ме притеснява. Ченгето отпред не става за нищо. Не можеш ли да направиш нещо по въпроса?
Гьорнер извади мобилния си телефон и натисна някакво копче.
Трийсет секунди по-късно изръмжа:
— Щом някой в „Будапестер Тагес Цайтунг“ се събуди за да вдигне проклетия телефон, до петнайсет минути тук ще има хора от Отдела по сигурността.
— Може ли да им се има доверие?
— Ерик им има доверие — отвърна Гьорнер и насочи вниманието си към телефона. — Hier ist Generaldirektor Gorner…
ТРИ
Стая 24 частна болница „Телки“
„Телки Корхаш Фазор“ 2089
Будапеща, Унгария
17:50, 6 Август 2005
Доктор Фредерик Черни надникна в коридора, поклати примирено глава и даде знак на Кастило и Гьорнер да се върнат в стаята на Ерик Кочиан.
— Двамата с господин Кочиан преговаряме за изписването му от болницата — обяви той. — Той държи и вие да участвате.
Макс заситни след тях, отпусна се на задните си лапи край леглото и подаде на Кочиан лапа.
— Предател! — изсъска Кочиан, пое лапата и погали огромната глава на кучето.
— Какъв е проблемът? — попита Кастило.
— Казах му, че по всяка вероятност ще го изпиша утре следобед, тъй като ми се струва, че има нужда да остане на легло още един ден — обясни Черни.
— Както вече казах, ако ще оставам още един ден на легло, предпочитам да съм в собственото си легло, вместо на тази индийска постелка от пирони — озъби се Кочиан. — При това веднага.
— Предложението ми беше да го пусна утре след закуска с уговорката да остане в леглото поне двайсет и четири часа. Той заяви, че дали ще остане в леглото, зависело от това, дали вие планирате да пътувате до Аржентина.
— Много рано вдругиден сутринта — отвърна Кастило.
— Защо чак тогава? — попита недоволно Кочиан.
— Защото тогава тръгва самолетът — отвърна Кастило.
— Нали се сещаш, че и Макс ще пътува?
— Сещам се, че и Макс ще пътува — отвърна Кастило. — Не бих го оставил, той ми е приятел.
Кочиан изсумтя, след това каза:
— Виждаш ли, Фредерик? Постигнахме споразумение. Ще си тръгна от този кокошарник утре сутринта. Преди закуска, защото храната тук може да убие и вол.
— Ще си тръгнете след закуска и след като ви прегледам на сутринта, и то при условие, че господин Госингер гарантира, че ще отидете право у вас, ще си легнете и няма да ставате.
— Кажи, Карлхен, ще ми разрешиш ли да се изкъпя и да свърша някои естествени нужди?
— Стига да не се бавиш и да се изкъпеш в собствената си баня — отвърна Кастило. — Докторе, ще се погрижа да остане в леглото си дори ако се налага да го вържа.
— Може да ви се наложи точно това да направите — отвърна доктор Черни, стисна бързо ръката на Кастило, след това и на Гьорнер и излезе от стаята.
— След няколко минути ще дойдат хора от охраната на „Тагес Цайтунг“ — заяви Ото. — Ще се разбера с тях утре сутринта да те закарат до вас.
— Ти някога мислиш ли, преди да направиш нещо, Ото? — попита Кочиан.
— Сега пък какво не е наред? — попита Гьорнер.
— Макс мрази охранители — обясни Кочиан. — Очевидно те имат някаква специфична миризма. Макс хапе хората, които не харесва, и охранителите го знаят. Може да организират стачка.
Намеси се Кастило.
— Искам те жив и здрав, за да поговорим. Тези хора ще те опазят жив, докато те кача на самолета. — Замълча. — Ами ченгето пред вратата? Макс не му обърна никакво внимание.
— Всяко Нравило си има изключение — отвърна Кочиан. — Предполагам, че ченгето — казва се Кадар — тайно е давал на Макс наденица. Макс обожава наденица.
— Значи ще заредим охранителите с наденица — реши Чарли.
Кочиан се замисли за момент.
— Не, няма. Да не би да мислиш, че на Макс му е приятно да седи до леглото ми, докато съм разкъсван от болки? — попита той. — А и ченгето виси отпред достатъчно дълго. Така че, когато пристигнат хората от охраната ми, ще ги пратя да си вървят. Ти ще заведеш Макс в апартамента. Ако искаш остани, с него, стига да обещаеш да го изведеш на дълга разходка довечера към полунощ.