Джентълмени и играчи
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Джентълмени и играчи». Краткое содержание книги:
— Или капан — каза Кийн замислен.
— Капан?
— Защо не? — Той сви рамене. — От някого, който му има зъб. Недоволен учител. Бивш ученик. Който и да е. Трябва само да има достъп до училището плюс известна компютърна грамотност.
Компютрите. Знаех си. Без тях ни беше по-добре. Но думите на Кийн ме накараха да се замисля — всъщност запитах се как, за бога, сам не съм се сетил. Нищо не нанася такава вреда на едно училище, както шумен сексскандал. Нали нещо подобно се случи преди време в „Сънибанк Парк“? Нали самият аз съм го виждал в дните на стария директор?
Разбира се, вкусовете на Шейкшафт не бяха ориентирани към момчетата, а към секретарките и младите учителки. Такива истории рядко надхвърлят стадия на заплахите, те се решават като между зрели хора, рядко излизат извън училището.
Но този път беше различно. Вестниците откриха сезона за клюки, свързани с учителската професия. Историите за педофили преобладават в популярната преса. Не минава и седмица, без да излезе нова история. Учители, водачи на скаути, полицаи, свещеници. Всичките лесна плячка.
— Възможно е — обади се Мийк, който слушаше разговора. Не очаквах точно той да изкаже мнение: досега предимно кимаше енергично на всяка дума на Брад. — Предполагам, че достатъчно хора са сърдити за нещо на „Сейнт Осуалдс“ — продължи младият учител с тихия си глас. — Фалоу например. Или Найт.
— Найт?
Възцари се мълчание. В бурния развой на събитията почти бях забравил за избягалия си ученик.
— Найт не може да е виновен за това.
— Защо не? — попита Кийн. — От него може да се очаква.
О, да. От него наистина можеше да се очаква. Видях как лицето на Ерик Скуунз потъмня: той слушаше, а по безгрижните погледи на колегите можех да съдя, че и те следят разговора.
— Паролите на учителите не са трудни за отгатване — каза Мийк. — Имам предвид, че всеки с достъп до административните данни…
— Това е нелепо — обади се господин Брад. — Паролите са съвсем тайни.
— Вашата е „Аманда“ — каза Кийн усмихнат. — Името на дъщеря ви. Паролата на господин Бишъп е „Гоу, Джони, гоу“ — не е нужно голямо въображение, за да се сетиш, като се има предвид страстта му към спорта. На Джери вероятно е нещо от „Досиетата X“. Може би „Мълдър“ или „Скъли“.
Госпожица Деър се засмя.
— Кажете ми професионален шпионин ли сте, или това е само хоби?
— Просто внимавам — отговори Кийн.
Но Скуунз все още гледаше недоверчиво.
— Никой от нашите ученици не би се осмелил — каза той. — Още по-малко това мекотело.
— Защо? — попита Кийн.
— Просто не би дръзнал — презрително отвърна Скуунз. — За да тръгнеш срещу „Сейнт Осуалдс“, трябва кураж.
— Или мозък — каза Кийн. — Какво? Нима искате да ми кажете, че никога досега не се е случвало?
7
Четвъртък, 4 ноември
Колко неприятно. И то точно когато бях на път да се разправя окончателно с Бишъп. За да се почувствам по-добре, отидох в интернет клуба в града, влязох в хотмейлската поща на Найт (полицията със сигурност вече я следи) и изпратих няколко приятно обидни съобщения до избрани учители от „Сейнт Осуалдс“. Това донякъде ме разсея от яда ми, а и ще продължи да подхранва надеждата, че Найт е още жив.
После се прибрах в апартамента си, където изпратих нова статия от Къртицата Мол в „Икзаминър“. Изпратих и есемес до мобилния телефон на Дивайн, а след това се обадих на Бишъп с променен глас и провинциален акцент. Това ме накара да се почувствам по-добре — чудно как като се занимаваш с досадни неща, настроението ти може да се разведри — и след като си поех дъх, позвъних, за да предам отровното си съобщение.
Гласът му ми се стори по-дебел от обикновено, сякаш беше на лекарства. Разбира се, вече наближаваше полунощ, така че можеше и да е сънен. Аз лично не се нуждая от много сън — три-четири часа обикновено са ми достатъчни — и рядко сънувам. Винаги се чудя на хората, които рухват, когато спят по-малко от осем или десет часа и, струва ми се, през половината време сънуват: безполезни, накъсани сънища, които след това разказват на другите. Предполагам, че Бишъп спи много, сънува ярки сънища и е привърженик на фройдисткия анализ. Не тази вечер. Тази вечер в главата му ще се въртят тревожни мисли.
След час отново се обадих. Този път гласът на Бишъп звучеше дрезгаво като на баща ми след тежка нощ.
— Какво искаш? — изрева той като бик и нещо изпука по трасето.
— Знаеш какво искаме. — Винаги е полезно да говориш от името на няколко души, когато подклаждаш параноя. — Искаме справедливост. Искаме да си получиш заслуженото, мръсен перверзник.