Джентълмени и играчи
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Джентълмени и играчи». Краткое содержание книги:
Пак същата усмивка. Чудя се дали не вижда съпруга си на мястото на Пат в недотам далечно бъдеще. Джеф със сигурност е достатъчно амбициозен: усърден богомолец, семеен човек, играч джентълмен, ветеран на множество курсове за повишаване на квалификацията.
Той не е единственият с амбиции. Ерик Скуунз също вече се натиска за поста — за мое учудване, защото винаги съм смятал Ерик за открит човек въпреки злобата му от това, че все не го повишават. Изглежда, че съм грешил: този следобед, като слушах разговора в Стаята на учителя, с изненада видях как се съюзява с Обединените нации срещу Хилари Паметника, която винаги е била поддръжничка на Пат и която в края на кариерата си няма какво да загуби, ако сложи картите си на масата.
— Със сигурност скоро ще стане ясно, че това е някакво недоразумение — казваше Паметника. — Тези компютри! Как да имаш вяра в тях? Постоянно се развалят. А онова там — как се казваше — спам? То е причината. Сто на сто старият Пат е получил някакъв спам и дори не е знаел, че го има. Колкото до Грахфогел, той дори не е арестуван. Само са го разпитали. За да помогне на разследването им.
Ерик презрително изсумтя.
— Ще видите — каза той (човекът не използва компютър повече от мен). — Проблемът ви е, че сте прекалено доверчиви. Всички говорят едно и също, нали? Някой излиза на магистралата и убива десет души. После казват: „А той беше толкова свестен човек!“. Или водач на скаути, който от години опипва учениците: „О, децата толкова го обичат, и за миг не бихме си помислили!“. Там е проблемът. Никой не може да предположи. Никой не мисли, че такова нещо може да стане в собствения му двор. Впрочем какво толкова знаем за Пат Бишъп? О, прави се на порядъчен — и още как! Но какво знаем за него? Или за другите си колеги?
Това беше забележка, която ме смути и още продължава да ме тревожи. Ерик се караше с Пат от години, но винаги съм смятал, че както и в моите дребни схватки с доктор Дивайн, в това няма нищо лично. Разбира се, Ерик е сърдит на Пат. Добър учител, макар и малко старомоден, от него би станал приличен ръководител на курс, ако се разбираше по-добре с началството. Но въпреки всичко винаги съм вярвал, че той е лоялен. Ако изобщо съм очаквал някой от колегите да забие нож в гърба на горкия Пат, не съм предполагал, че това може да е Ерик. Сега вече не знам: днес в погледа му имаше нещо, което ми разкриваше за Скуунз повече, отколкото бих искал да знам. Той винаги е обичал да клюкарства, разбира се, но през всичките тези години не бях забелязвал хапливото злорадство в очите на стария си колега.
Съжалявам за това. Но той беше прав: какво знаем за колегите си? Тридесет и три години — и какво знаем един за друг? За мен неприятното разкритие беше свързано не с Пат, а с всички останали. Скуунз. Обединените нации. Роуч, който умира от страх, че приятелството му с Лайт и Грахфогел може да породи съмнения за самия него. Брад, който възприема всичко случило се като лична провокация към него и към катедрата по компютърни науки. Мийк, който само повтаря дума по дума казаното от Брад. Изи, който се води по мнението на мнозинството. Макдонаф, който през междучасието заяви, че само перверзник би назначил хомосексуалиста Грахфогел за учител.
Най-лошото от всичко е, че никой не се противопоставя на обвиненията; дори Кити, която винаги е била в приятелски отношения с Джери Грахфогел и която няколко пъти е канила Бишъп на вечеря, не каза нищо по време на обедната почивка, а само сведе очи към чашата си с бегло изражение на погнуса, като не смееше да ме погледне. Знам, че сега я вълнуват други неща. И все пак не ми беше приятно. Сигурно сте забелязали, че съм привързан към Кити Тийг.
Въпреки всичко с облекчение виждам, че поне на едно-две места здравият разум все още тържествува. Крис Кийн и Даян Деър са сред малкото незасегнати от подлостта. Докато си наливах чай, те стояха до прозореца и се възмущаваха от колегите, които така бързо обявиха Бишъп за виновен без съд и присъда.
— Мисля, че всеки има право на справедливо изслушване — отбеляза Кийн, след като изказах чувствата си на глас. — Разбира се, аз не познавам господин Бишъп, но трябва да кажа, че някак не ми прилича на престъпник.
— Съгласна съм — намеси се госпожица Деър. — Впрочем момчетата наистина като че ли са привързани към него.
— Така е — обадих се аз на висок глас, за да предизвикам благонравното мнозинство. — Това е недоразумение.