Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
През вечерните си молитви Ерика, благодареше неуморно на Бог, че й е изпратил този блуден син, който, без да й е роднина, се отнасяше с нея като към майка и бе направил живота й в Арнес радостен и изпълнен със смисъл. Тя обаче не се осмеляваше да си признае пред Бог онова, за което мислеше всеки ден, а именно, че Арн се бе появил в Арнес като ангел.
Ескил бе стъписан и просто не знаеше какво да си мисли за по-малкия си брат, който в един прекрасен ден се бе появил изведнъж в имението, яздейки ужасната си кранта.
Първото чувство, което изпита Ескил, бе братска любов. Той си спомняше много добре деня, през който се бе разделил с по-малкия си брат пред вратата на къщата и през който бе тичал след каруцата, откарваща Арн, и бе плакал, падайки по пътя от коловоз в коловоз, гледайки през пелена от сълзи и прах как брат му изчезва завинаги по някакво Неясно Божие повеление.
И когато прегърна върналия се Арн на същото място, където някога се бяха разделили, отначало си помисли колко е крехък брат му, сякаш бе изтощен. След това обаче усети мечешката прегръдка на Арн, който го обхвана така, че Ескил едва не спря да диша. Това бе миг на истинска радост.
Още на празничната трапеза през първата вечер обаче Ескил усети смътно безпокойство за по-малкия си брат, който сякаш не пируваше заедно с всички, отказвайки неучтиво угощението, пиейки малко, като жена, и държейки се леко странно във всичко останало.
Това безпокойство се усили, след като бащата и по-големият брат се отдръпнаха от Арн, а той, на свой ред, усети неприязънта им, но вместо да общува с мъжете, започна да търси компанията на стопанката и крепостните. Дружинниците се нацупиха първи и въртейки очи, щракаха насмешливо с пръсти зад гърба на Арн. Тогава у Ескил се появи желанието да поговори строго с брат си, но не се реши, защото и самият той изпитваше същите чувства, каквито изпитваха и недоволните воини.
Баща им се изказваше за Арн едносрично и единственият разумен извод, до който стигнаха двамата с Ескил, бе това, че засега трябваше да се изчака. Нека Арн временно се занимава с работите на жените и крепостните, а след това може да бъде уговорен и да се заеме с нещо друго.
Между тях сякаш се спусна завеса — нито светлина, нито тъмнина — всеки бе зает със своите си работи и нито Магнус, нито Ескил не си правеха труда да проверят с какво се занимаваше Арн с крепостните в кухнята, намираща се в южната част на Арнес, където самите те наминаваха рядко.
Не бе възможно обаче да не се забележат промените. На трапезата се появяваха нови месни блюда и на Ескил особено му хареса пушеният бут, който не бе такъв сух, твърд и солен като от запасите за зимата, а необикновено сочен и дори му потичаха слюнки само при мисълта за него. Не можеше също така да не се забележи и как се бе променила стопанката на имението Ерика, която говореше вече високо и без стеснение, въпреки езиковия си дефект, и как се смееше и радваше на трапезата, докато отговаряше на въпросите за новите блюда за обед.
Ескил бе винаги за промените и много скоро започна да разбира, че майка му Сигрид бе значително по-разумна от баща му. Ако бяха от полза, промените носеха богатство, а ако не бяха от такава, то нали самите те можеха да бъдат променени. Изглежда, че винаги бе било така в Арнес и именно поради това тяхното имение бе по-богато и по-добро от останалите, в които не се променяше нищо.
Поради това Ескил не можа да се стърпи и помоли Арн да му покаже какво ново е направено. Арн се зарадва и бе толкова щастлив, че бе готов да скочи направо от трапезата, за да покаже на по-големия си брат всичките си нововъведения.
Обиколиха цялото имение и онова, което видя Ескил, го накара да промени мнението си за брат си. Арн съвсем не бе глупав, знаеше ясно какво прави и на Ескил му се наложи да си признае пред самия себе си, че бе постъпил неразумно, бързайки да съди по-малкия си брат.