Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
С крайчеца на окото си тя долови някакво движение и веднага се върна при прозореца. Двамата магьосници се бяха разделили и мъжът със синята мантия вървеше покрай градината към двуетажното жилище на Върховния повелител.
Тя си спомни нощта, когато беше надникнала вътре, и потрепери. Ротан не беше споменал нищо за магьосници-убийци, но това не я изненада. Той се опитваше да я убеди, че Гилдията е приятелски настроена към нея и ще й бъде полезна. Ако магьосникът с черна мантия не беше убиец, то какъв би могъл да бъде?
В съзнанието й проблесна споменът за мъжа в окървавени дрехи.
„Готово е – беше казал той. – Дали си се сетил да ми донесеш мантията?”
Сония подскочи стреснато, когато входната врата изщрака. Тя се обърна и видя Ротан, който забързано влезе в стаята й, развявайки полите на лилавата си мантия.
– Извинявай, че толкова се забавих.
Той беше магьосник, но въпреки това й се извиняваше. Изненадана от това, тя успя само да му кимне.
– Донесох ти няколко книги от библиотеката. – Той спря и я погледна внимателно. – Но според мен вече можем да започнем с някои ментални упражнения. Какво мислиш?
– Ментални упражнения? – Тя се намръщи, но изведнъж изстина, осъзнавайки какво й предлага. Нима Ротан смяташе, че една седмица е достатъчна, за да започне да му вярва?
„А аз вярвам ли му?”.
Той я гледаше изпитателно.
– Сигурно няма да можем да започнем с упражненията по усвояването на Контрола – продължи магьосникът, – но ти би могла да се запознаеш с менталното общуване, което ще те подготви за него.
Сония се замисли за живота си през изминалата седмица, припомняйки си какво е научила от него.
Ротан я учеше основно да чете. В началото момичето се отнасяше с подозрение към упражненията им, очаквайки да открие дори в подбора на книгите нещо, което би могло да се използва като примамка. Но с разочарование откри, че чете обикновени приключенски истории, в които почти не се споменава за магия.
За разлика от Сери, който правеше всичко възможно да не я ядоса, Ротан не се колебаеше да я поправя всеки път, когато сбъркаше нещо. Той можеше да бъде доста непреклонен, но тя с изненада установи, че това изобщо не я плаши. Дори забеляза, че й прави удоволствие да се шегува с него, когато беше твърде сериозен.
Когато не й преподаваше, той се опитваше да води разговор с нея. Сония въобще не го улесняваше. Имаше много теми, които отказваше да обсъжда. Макар Ротан винаги да бе готов да отговаря на въпросите й, той никога не се опита да я накара да му разкаже нещо за себе си в замяна.
Щеше ли менталното общуване да протече по същия начин? Щеше ли да има възможност да укрие от него онова, което не искаше той да научава?
„Единственият начин да разбера, е ако опитам" – помисли си тя. После преглътна и кимна рязко.
– Кога започваме?
Ротан я погледна внимателно.
– Ако не искаш сега, можем да го отложим с няколко дни.
– Не – поклати тя глава. – Сега е добре.
Той кимна и посочи столовете.
– Седни. Настани се удобно.
Сония се отпусна в стола, а той отмести масата встрани и постави другия стол срещу нея. Тя се изненада, че ще стои толкова близо до нея.
– Сега ще те помоля да затвориш очи – каза той. – След това ще те хвана за ръцете. На нас не ни е необходимо да се докосваме, когато общуваме, но на теб ще ти помогне да се съсредоточиш. Готова ли си?
Тя кимна.
– Затвори очи – каза й той – и се отпусни. Дишай дълбоко и бавно. Вслушай се в звука на дишането си.
Сония направи каквото й казваше. Известно време цареше пълно мълчание. После тя осъзна, че двамата дишат в синхрон и се зачуди дали магьосникът нарочно се води по нейния ритъм.
– Представи си, че при всяко вдишване част от теб се отпуска. Първо пръстите на краката, после глезените. Прасците, коленете, бедрата. Отпускат се пръстите на ръцете, китките, ръцете, гърбът. Отпусни раменете си. Нека главата ти клюмне напред.
Сония следваше инструкциите, макар да й се струваха малко странни. Докато напрежението напускаше крайниците й, тя усети зараждащата се в стомаха й вибрация.
– Сега ще те хвана за ръцете.
Дланите, които обхванаха нейните, й се сториха доста по-големи и тя с усилие устоя на желанието да отвори очи и да провери дали е така.