Фурията на курсора

Вероятно отговорни, твърдо си напомни Амара. Нямаше доказателства.

Амара, Бърнард, Рук и лейди Акватайн ги посрещнаха на върха на северната кула на цитаделата на Церес. Рицарите Аери и паланкинът, който носеха, се извисиха до върха на кулата, като преди това бяха прелетели над града, държейки се максимално близо до покривите.

Бяха облечени за пътуване — Амара в своите плътно прилепнали дрехи за летене и колан, Бърнард в костюм на горски човек в кафяви, зелени и сиви тонове, с прикрепени към него брадва, лък, колчан и одеяло.

Дрехите на лейди Акватайн бяха подобни на тези на Амара, но между слоевете кожа имаше пришита невероятно тънка стоманена мрежа, което осигуряваше по-добра защита на Върховната лейди. Тя също така беше взела и меч, чието използване Амара никога не бе виждала от страна на Инвидия Акватайн, с дълго и тънко острие, което изглеждаше като продължение на самата нея.

Когато паланкинът кацна, вратата се отвори и от нея се появи един от най-смъртоносните фехтовачи на света.

Алдрик Меча беше с половин глава по-висок дори от Бърнард и се движеше с някаква спокойна грация, без излишни движения. Имаше чифт мечове на колана отляво, легионерски меч и дълго острие на дуелист. По вълчи сивите му очи намериха лейди Акватайн и той я поздрави с кимване.

— Ваша светлост.

Зад него жена в бледозелена рокля ги гледаше от мястото си в каретата, красивото й, смъртно бледо лице неуловимо контрастираше с тъмната й коса и очи. Амара разпозна Одиана, друг рицар-наемник на Акватайн.

Тя наклони глава настрани, изучавайки другите, и Амара видя как роклята й пулсира и сякаш по нея се образуват водовъртежи от тъмночервени и алени цветове, след което се плъзгат по тъканта, покриваща раменете й — смущаваща гледка.

Алдрик ги гледа известно време, като същевременно не изпускаше от поглед Амара и Бърнард.

— Прекалено голям товар, милейди. Така няма да избягаме на техните рицари Аери.

Лейди Акватайн се усмихна.

— Само четирима са — каза тя на Алдрик. — Графинята и аз ще се придвижваме извън каретата. Това предложение приемливо ли е, графиньо?

Амара кимна:

— И аз така го планирах.

Алдрик се намръщи за момент, след което бавно каза:

— Това не е най-мъдрото решение, милейди.

— Ще преживея развалена прическа, благодаря — отговори тя. — Но бих искала да чуя алтернативно предложение, ако имаш такова.

— Оставете един от тях тук — веднага каза Алдрик.

— Не — каза Амара, превръщайки с тона си тази дума в заповед.

Когато лейди Акватайн не изрази несъгласието си, Алдрик се намръщи още повече.

— Заминаваме — каза лейди Акватайн, — толкова по-далеч от града, колкото е възможно за ден. Граф Калдерон, мадам Рук, моля, заемете местата си.