Фурията на курсора

За момент тя напълно изгуби ориентация между земята и небето, но инстинктите й казваха да не спира и тя заповяда на Сирус да й придаде скорост, независимо от посоката на полета.

Тя си проправи път въпреки дезориентацията, болката в бедрото и усещането, че е в тунел, което затрудняваше дишането й, и изведнъж осъзна, че лети право нагоре, пиянски подскачайки и залитайки.

Мътно море от кървавочервени облаци неусетно ги беше обхванало с полупрозрачна мъгла.

Амара погледна през рамо и осъзна грешката си. Тя беше видяла как двамата рицари се спускат, но забрави за първия нападател, който сигурно можеше да си съперничи по скорост с Амара, след като беше успял да се издигне толкова бързо.

В момента той я атакуваше в гръб. Младеж с мътен поглед и квадратна челюст, стискащ в ръцете си един от късите тежки лъкове, изработени от дърво и желязо, които ловците в хълмистите гори и блата на южните градове предпочитаха. Между пръстите му се виждаше къса тежка стрела, тетивата беше наполовина опъната.

Тя почувства как въздухът около нея започна да пулсира и знаеше, че рицарят вече е изстрелял първата стрела и тя няма време да я избегне. Амара насочи Сирус да отблъсква стрелите и въздухът между плешките й стана твърд като лед, но стрелата удари с такава сила, че фурията не можа да поддържа нейното темпо и скоростта й падна.

Което, осъзна тя с внезапен пристъп на страх, я правеше идеална мишена.

Вражеският рицар светкавично се оказа над нея, потокът въздух, който го поддържаше, се намеси в нейния поток и Сирус затрепери още повече.

В допълнение към всичко се върна необяснимото чувство за присъствие на враждебни сили, само че сега то беше по-силно, по-отчетливо и изпълнено със злоба и омраза.

Вражеският рицар се появи над нея, потокът му изведнъж изчезна, той се обърна, отвори кожена чанта и хвърли половин фунт сол в лицето на Амара.

Поредният свистящ писък се раздаде във въздуха, този път болезнен, и солта изби от фурията облак трептящи сини искри, които очертаха за миг формата, която фурията й най-често приемаше — голям и красив боен кон, чийто крака, опашка и грива се превърнаха в плътни вълни мъгла.

Фурията се понесе нагоре, като болезнено потрепваше, болката й изпълни съзнанието на Амара и тя изведнъж почувства как хиляди тлеещи въгленчета се впиват в нея, усещането беше илюзорно, но и ужасно истинско.

С още един писък Сирус се разпръсна като облак под порив на силен вятър, бягайки от болката от контакта със солта.

И Амара остана сама.

Нейният въздушен поток изчезна.

Тя падаше.

Панически размаха ръце и крака, без никакъв контрол, като отчаяно призоваваше своята фурия. Но не успяваше нито да призове Сирус, нито да се придвижи, нито да лети.