Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Тя се намръщи и се опита да се съсредоточи. Веднага след като цветът на слънчевите лъчи се промени или може би защото се издигнаха малко по-високо, но в структурата на въздуха около нея настъпи фина промяна. Тя я почувства през Сирус, който стана по-неспокоен, потокът от вятър превърна треперенето му в малка треска.
Косата на тила й настръхна и Амара изведнъж съвсем отчетливо почувства, че ги наблюдават и че наблизо има нещо много недоброжелателно и имащо намерение да й навреди.
Тя се приближи до носилката и се издигна по-нагоре, за да погледне към лейди Акватайн. Лицето на Върховната лейди беше мрачно, а след като се огледа, ръката й се премести на дръжката на меча.
Тя хвърли озадачен поглед към Амара. Ревящият вятър свеждаше възможността за комуникация до нула, но лейди Акватайн сви рамене и поклати глава, давайки да се разбере, че и тя е почувствала нещо, но не знае какво е.
Бърнард показа глава от прозореца на каретата, оглеждайки се с интерес. Амара долетя по-близо и успа да чуе думите му.
— Какво става?
— Не знам.
— Жената на Алдрик получи някакъв припадък — извика Бърнард. — Свила се е на топка на пода.
Амара се намръщи, но преди да успее да отговори нещо, видя сянка, мярнала се върху преградата на каретата. Тя сложи ръка върху лицето на Бърнард и със сила го тласна обратно в каретата, използвайки възможността да се оттласне надясно.
Земята и небето се преплетоха и тя усети как намесата на нечии фурии отслаби подкрепата на Сирус. В същото време фигура, облечена в доспехи в сиво-зелената гама на Калар, се гмурна близо до нея, мечът на мъжа проблесна в червено на новата слънчева светлина.
Острието мина покрай шията на Бърнард и рицарят се опита с рязък удар да порази Амара. Тя го избягна, като рязко се издигна, и видя как вражеският рицар се оказва назад и се опитва да се измъкне от гмуркането, за да се върне към преследването.
Амара се огледа и видя още три фигури в същата броня в рамките на половин миля зад и пред платформата. В този момент тримата рицари се гмурнаха и се насочиха право към тях.
Амара призова Сирус и фуриите около нея изпищяха пронизително като крясък на обезумял ястреб, за да предупредят останалите за опасност. Тя се втурна в пространството пред платформата, така че рицарите й да я видят, след което направи няколко движения с ръце, раздавайки заповеди.
Рицарите наклониха платформата наляво и се опитаха да наберат максимална скорост. Паланкинът подскочи напред в зловещото яркочервено небе.
Щом това се случи, Амара като колибри се втурна в посока към лейди Акватайн и приближи достатъчно близо, за да говорят.
— Нападнаха ни! — извика Амара и кимна напред и назад.
Лейди Акватайн кимна рязко.
— Какво да правя?
— Поддържайте воала и се опитайте да помогнете на рицарите да носят платформата по-бързо.
— Не мога да ви помогна, графиньо, ако всичките ми усилия са насочени към поддържане на воала.
— Сега са само четирима. Но ако всеки рицар-наблюдател може да ни види на разстояние от няколко мили, ще станат четиридесет! Поддържайте воала, докато не дойдат по-близо. Имат сол. Ще се опитат да навредят на фуриите на рицарите и да свалят паланкина. Не бива да ги оставяте да се приближат толкова близко. Искам да заемете позиция над паланкина.
Лейди Акватайн кимна и се обърна в нужната посока.
— А вие къде ще бъдете?
Амара извади меча си и погледна мрачно към вражеските рицари.
— Ще се погрижа за тези, които се окажат достатъчно близко — извика тя. След това призова Сирус да се устреми нагоре, за да удари приближаващия враг по-бързо от стрела, изстреляна от лък.
Нападателите се поколебаха за миг, когато тя се втурна към тях, и Амара се възползва от тяхната грешка, като се стовари отгоре им с голяма скорост. Амара може би летеше по-бързо от всеки друг в Алера и нападателите не бяха готови за нейния бърз пробив.
Тя стигна до най-близкия, преди той да успее да извади меча си, и стабилизира потока, за да усили удара. Амара профуча покрай него и удари, стиснала с две ръце дръжката на меча си.
Целеше се в шията му, но той се наведе в последния момент и мечът удари шлема му. Здравото острие се разлетя на множество проблясващи на аленото слънце парченца.
Амара почувства изтръпване и болка в ръцете си, които за миг станаха безчувствени. Въздушният й поток опасно се поколеба и я наклони на една страна, но тя стисна зъби и възстанови равновесието си точно навреме, за да види падането на обречения рицар, който от фаталния удар беше изгубил съзнание.