Фурията на курсора

Тъмните малинови облаци-хищници го заобиколиха, лозите го разкъсваха и разпарчетосваха. Крясъците му спряха.

Всичко наоколо изглеждаше замъглено петно, загубата на ориентация беше твърде голяма и тя отчаяно, безрезултатно призоваваше Сирус, после опита да се движи така, сякаш фурията й я поддържа.

Успя да забави въртенето си, но с това успехите й приключиха. Земята под нея се надигаше с огромна скорост, разтваряше огромните си обятия, за да получи тялото и кръвта й.

Сирус не можеше да й се притече на помощ.

Тя щеше да умре.

И не можеше да направи нищо.

Амара затвори очи и притисна ръце към корема си.

Нямаше да има достатъчно време дори да каже името му.

Бърнард.

И изведнъж ураганен порив на вятъра се изви и я обгърна, забавяйки падането й. Тя извика от отчаяние и страх от безпомощността си и почувства как се обръща странично, при което излезе от падането, сякаш това беше умишлено.

Земята се нахвърли върху нея и Амара падна в разорана нива. Успя да се приземи на крака и да се претърколи, гасейки силата на удара. Земята беше достатъчно рохка и мека, за да смекчи падането и като се търкаля още петдесет фута, тя спря до някакво плашило.

Лежеше на хълбок, обезкуражена, объркана, натъртена от десетките удари, получени при приземяването, посипана с пръст, мръсотия и още нещо, което вероятно беше оборски тор.

Лейди Акватайн долетя до нея и елегантно се приземи.

От облаците-хищници започна да капе рицарска кръв. Амара я изтръска на земята.

Лейди Акватайн изумено се взираше, по скулата и миглите й имаше ярки мъниста кръв.

— Графиньо? Добре ли сте?

Платформата също се приземи, Бърнард отвори вратата с пантите и хукна към Амара. Падна на колене до нея, изражение на паника беше застинало на лицето му, погледна я буквално за миг и веднага започна да проверява има ли контузии.

— Опитах се да забавя падането й — обади се лейди Акватайн. — Но въпреки това се удари силно и може да е счупила няколко кости.

Думите звучаха много приятно за Амара, въпреки че не разбираше значението им. Усети ръката на Бърнард на челото си и се усмихна.

— Добре съм, милорд — промърмори тя.

— Моля ви, графе — каза лейди Акватайн. — Позволете да помогна.

Те се суетяха над нея и това я накара да се почувства добре.

Страх, болка, ужас. Прекалено много за един ден.

На Амара й се искаше просто да си почине, да поспи. Безспорно всичко щеше да е по-добре, когато си почине.

— Костите са цели — обади се лейди Акватайн.

— Какво се случи там? — изръмжа Бърнард.

Върховната лейди вдигна поглед към червените облаци над тях.

Капчици кръв все още падаха, мънички капки в червен цвят, които доскоро бяха човек.