Фурията на курсора

Амара кимна.

— Става. Заемете позиция отляво. Аз ще бъда отдясно.

Лейди Акватайн кимна, завърза косата си на възел и го закрепи на тила.

— Време ли е?

Амара кимна и призова Сирус, след което двете жени прекрачиха през бойните зъбци на кулата и се устремиха в предутринното небе. Два еднакви потока въздух бързо ги издигнаха.

Те лесно изпревариха бавно издигащия се паланкин и Амара зае позиция отдясно на него, между платформата и посоката, откъдето се приближаваха войските на Калар.

До изгрева на слънцето те достигнаха височина от четири хиляди фута, пейзажът под тях се превърна в широка живописна картина, всички детайли на която сякаш бяха изобразени в миниатюра.

Ако бяха продължили да се издигат и се бяха осмелили да се доверят на мощните ветрове на горните слоеве, земята под тях щеше да напомня по-скоро на одеяло, но на разсъмване Амара все още можеше да види в детайли случващото се на земята — и по-специално бежанците на път към защитените стени на Церес.

А зад тях с огромна скорост легионите на Калар маршируваха към Церес. По-голяма част от пространството все още беше покрита със сянка, но златната светлина на ранното утро вече падаше върху колоната, отразяваше се от техните щитове, шлемове и брони.

Амара вдигна ръце, насочвайки част от силите на Сирус към пречупването на светлината, в резултат на което разстилащият се под нея пейзаж можеше да се види като под лупа. С помощта на фурията дори можеше да види отделни легионери.

И двата легиона се придвижваха бързо, в подредени и равни редици — отличителен белег на опитни военни части. Това не беше незаконен легион, отглеждан тайно на диви места и възпитан от разбойници и негодници.

Това бяха редовните легиони на Калар, които градовете поддържаха от незапомнени времена. Въпреки че бяха участвали в по-малко военни действия от легионите на Севера, те все пак представляваха отлично обучена, дисциплинирана армия.

Конницата, придвижваща се до пехотата, беше много по-голяма, отколкото в редовните легиони, които като правило разполагаха с двеста и четиридесет конни единици по двата фланга. Тук, в легиона на Калар, техният брой надвишаваше обичайното вероятно три пъти, всички коне бяха високи и силни, а ездачите бяха облечени в сиво-зелените цветове на Калар.

— Вижте! — извика лейди Акватайн. — На север!

Амара погледна през рамо. Въпреки че беше много далеч, Амара успя да различи още една войска, която се насочваше към Церес от северното подножие — Легионът на короната, тръгнал да защитава града.

Амара с удоволствие отбеляза факта, че както Гай беше обещал, те бяха по-близо до Церес, отколкото южните легиони, и би трябвало да ги пресрещнат при градските стени.

След няколко мига светлината на слънцето помръкна и придоби същия червеникав оттенък като звездите.

Тревожно чувство пламна в съзнанието на Амара.