Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— И какво? Той изпълни ли съвета ви?
— Сега се вижда, че не го е изпълнил.
— Да, но щом като е бил откровен с вас, защо пък да не прояви подобна откровеност и към някой друг?
— Вероятно за да го направи, трябва да е имало и още някаква причина…
— Каква? — бързо попита полковникът и тази припряност не убягна от вниманието на Городецки.
— Службата за безопасност също не дреме. А те бяха взели Андрей под свое покровителство.
— Да, не дреме — съгласи се Саргачов и въздъхна с облекчение. — Довиждане.
— Довиждане.
След като полковникът си отиде, Алберт Георгиевич седна зад бюрото и се замисли. Саргачов му беше направил странно впечатление. От една страна, у него се усещаха огромна сила на духа, решителност и прямота, граничеща с грубост, но от друга — и това Городецки също долови с животинския си нюх, — личеше някаква не толкова неувереност, колкото стремеж да се реши на нещо, за което вероятно все още не са съзрели обстоятелствата. В очите му улови тревога, най-вече на сбогуване, и тя съвсем явно пролича в цялото му поведение при, общо взето, съвсем невинната забележка за откровеността на Андрей. А щом като познава родителите на Уест, то какво остава за самия него! Пък и не отговори на въпроса дали ги познава, а побърза да се сбогува, с което фактически събуди подозренията. И въобще що за човек е този полковник Саргачов, откъде се взе изведнъж, защо е поел всички делови въпроси на вицепремиерката? Подозрителен е и фактът, че той има някакви неясни връзки с „руския вълк“ Демидич. Ами ако Андрей е споделил тайната си и с полковника? Всъщност трябва да се поинтересува що за птица е този Саргачов…
Епизодът, в който фигурираше Фишкин, бе възложен на младия следовател Коля Чижов, тъй като Федотова бе разпитвана като свидетел.
Ефим Аронович Фишкин, който допреди това изглеждаше доста объркан, внезапно коренно се промени. Пожела веднага да се срещне със своя адвокат, затвори се в себе си и отказа да дава каквито и да било показания. И адвокатът му, известният на цяла интелектуална Москва Анатолий Евгениевич Вержбицки, спечелил немалко безнадеждни дела, още с идването си поиска от Чижов незабавно да се види със своя клиент.
След два часа следователят и адвокатът пристигнаха в „Матроска тишина“.
— Ама какви са тия работи, Ефим Аронович? Като че ли сте малко дете! — с престорен гняв се скара адвокатът на Фима, когато го въведоха в следствения кабинет. — Мисля, че се бяхме разбрали с вас! Никакви разговори със следователя в мое отсъствие! Извинете, Николай Афанасиевич, бих искал да поприказвам с господин Фишкин насаме.
— Не виждам необходимост — сухо отговори Чижов.
— Добре — веднага се съгласи адвокатът. — Следователят ме запозна с някои материали по делото и ми обясни причината за вашето задържане, Ефим Аронович — обърна се той към клиента си. — И у мен възникнаха някои въпроси, на които, надявам се, ще дадете конкретен отговор.
— Ще се постарая — каза Фишкин.
— Преди да дойда тук, ходих във вашата фирма и чух от телохранителите ви една история. Сама по себе си тя вече е криминално престъпление. Вярно ли е, че неизвестен млад мъж е нанесъл удари и обезоръжил вашите бодигардове, с което им е попречил да изпълнят задълженията си към вас?
— Вярно е — отговори Фима.
— И коя е причината за това нападение?
— Той ми взе касетофона.
— Кой?
— Този човек, очевидно той е телохранител на Лилия Василиевна Федотова…
— Мъжът, отнел касетофона, наистина ли е телохранител на Федотова? — обърна се адвокатът към следователя Чижов.
— Това не зная.
— И за какво му е притрябвал на този човек, телохранителя, вашият касетофон? — продължи да следва линията си адвокатът.
— Вероятно за да прослуша записа.
— И какво точно беше записано на касетата?
— Разговорът ни със следователката Федотова.
— Значи, телохранителят е имал важна причина, за да ви отнеме този запис. За какво се отнасяше разговорът ви?
— Беше засегнато името на едно високопоставено лице…
— По-смело, Ефим Аронович, по-смело!
— На вицепремиера Стрелникова.
— Твърде интересно! — подсвирна адвокатът. — И по какъв повод?
— Мисля, че Федотова постъпи непредпазливо, като опетни един член на правителството. Обвини я в тъмни сделки.