Урокът от нейната смърт [bg]

5.

Пристигнаха в магазина за играчки точно когато затваряха. Двамата високи мъже закрачиха към вратата. Кресги застана неловко с ръце на хълбоците докато Корд почука. След малко собственикът се появи.

— Можеш ли да ни отвориш, Оуен? Важно е.

— Затворил съм, Бил. Време е за вечеря.

— Хайде, отвори. Трябва да говорим с теб. По работа.

— Не можеше ли да ми се обадиш…

— Служебно е, Оуен.

Набитият мустакат мъж с карирана риза и сини джинси отвори вратата. В магазина беше почти тъмно. Наредените покрай стените костюми, шлемове и маски на чудовища придаваха зловещ вид на обстановката, сякаш се намираха в музей на восъчни фигури през нощта. Някаква играчка в дъното на магазина излъчваше червена мигаща светлина. Корд се огледа и щракна осветлението. Той премигна и се запъти към един рафт, който зърна точно зад Оуен. Взря се в трийсетина малки ками, също като намерената под Джени Гебън.

— Какви са тия неща?

— Какво смяташ, че са? — Сякаш Корд го бе попитал кой е Джордж Вашингтон.

— Оуен.

Той отвърна:

— Това са ножовете на „наряните“ от „Изгубеното измерение“.

— Какъв е този знак?

Оуен въздъхна.

— Това е символът на „нарянската империя“. — Той протегна ръка, както бе направил Кресги преди това. — „Аз идвам в мир, от…“

— Да, да, зная — рече Корд. — Кинокомпанията ли ги прави?

— Дали са лиценз на някой в Китай или Корея да ги произвежда. Продават всякакви неща. Шлемове, „лазерни“ пушки, пелерини от „измерението“, пояси… Всичко, дето е в тоя филм.

Кресги каза:

— Той не помни филма.

— Не помниш ли? — учуди се Оуен. — Ами също като костенурките „нинджа“ преди няколко години. Тениски. Играчки. Нещо като сувенири.

— Колко от тия ножове си продал?

— Те вървят най-добре.

Корд хвърли поглед към Кресги и рече:

— Предполагах, че е така. Но колко?

Оуен отвърна:

— Това май е третият рафт, който презареждам. Защо?

— Свързано е с едно разследване.

— О.

Корд извади писалка и я подаде на Оуен заедно с пакетче от празни картончета. Помоли го: