Мечът на Ликтора [bg]

— Натрий — каза той и се обърна с лице към мен, огромната му глава се извисяваше далеч горе в тъмното небе. — Ти нищо не знаеш. Натрият е най-обикновен химичен елемент, който морето ражда в безкрайно изобилие. Мислиш ли, че щях да го дам на рибарите, ако не беше най-проста играчка? Не, аз съм своето собствено велико произведение. И съм единственото си велико произведение!

Доктор Талос прошепна:

— Огледай се — това не ти ли е познато? Всичко е точно както казва той!

— Какво искаш да кажеш? — прошепнах аз на свой ред.

— Замъкът! Чудовището! Човекът, който се учи! Чак сега ми просветна. Няма начин да не знаеш, че така, както важните събития от миналото хвърлят сянката си върху идните векове, така и сега, когато слънцето пътува по пътя си към вечния мрак, нашите собствени сенки препускат към миналото, за да терзаят човешките сънища.

— Ти си луд — казах. — Или се майтапиш.

— Луд? — избоботи Баландерс. — Ти си луд. Ти и твоите фантазии за вълшебства. Представям си как ни се присмиват. Те ни смятат за варвари… мен, който съм се скапвал от работа в продължения на три човешки живота.

Протегна ръка и отвори дланта си. Сега Нокътя грейна за него. Посегнах да го взема, но с едно рязко движение Баландерс го хвърли. Как проблясна в мрака на плющящия дъжд! Сякаш най-ярката звезда на небосклона бе паднала, прорязвайки нощта.

И тогава чух крясъка на езерните хора, които чакаха от външната страна на стената. Не им бях дал сигнал, но сигнал им беше даден, при това чрез единствената постъпка, с изключение може би на нападение срещу самия мен, която би ме накарала да го дам. Терминус Ест изскочи от ножницата си преди още да е стихнал бойният вик. Вдигнах го за удар, но преди да направя нужната ми стъпка към гиганта, доктор Талос скочи помежду ни. Вдигна някакво оръжие да парира удара й и аз реших, че е вдигнал бастуна си, и ако сърцето ми не се късаше заради изгубения Нокът, щях да се изсмея, когато го посякох. Острието ми издрънча о стомана и макар със сетни сили, докторът успя да парира донякъде удара ми. Баландерс се стрелна покрай мен, преди да съм дошъл на себе си, и ме отхвърли върху парапета.