Мечът на Ликтора [bg]
- Автор: Вулф Джин Родман
- Серия: Книга за новото слънце #3
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-362-X
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечът на Ликтора [bg]». Краткое содержание книги:
Доктор Талос дойде пак: пляскаше подигравателно с ръце.
Попитах:
— Значи вие сте им оставили тези машини? — Докато говорех, не забравях и за миг изкормената жена, която мърдаше устни под стъкления похлупак някъде зад мен — нещо, което преди не би обезпокоило ни най-малко инквизитора Севериън.
— Не — каза Барбатус. — Тези ги е намерил или ги е конструирал сам. Фамулимус каза, че той иска да научава и че ние сме се погрижили да го направи, а не че ние сме го обучавали. Ние не учим никого на нищо, а само заменяме онези устройства, които са твърде сложни за вас.
— Тези чудовища, тези ужасии не правят нищо за нас — каза доктор Талос. — Ти поне си ги виждал и знаеш какви са. Когато бедният ми пациент пощуря и хукна през тях в театъра в Двореца на Самодържеца, те едва не го убиха с пистолетите си.
Гигантът се размърда на големия си стол.
— Не е нужно да се преструваш, че ми съчувстваш, докторе. Не ти отива. Да играя ролята на глупак, докато те ме гледаха… — Огромните му рамене се повдигнаха и спуснаха. — Не трябваше да му се поддавам. Те се съгласиха да забравят случилото се.
— Можехме лесно да убием създателя ти онази нощ, както знаеш — каза Барбатус. — Обгорихме го само колкото да отклоним атаката му.
Тогава си спомних какво ми беше казал гигантът, когато се разделихме в гората отвъд градините на Самодържеца — че той е господар на доктора, а не обратното. Сега, преди да имах време да премисля, сграбчих ръката на Талос. Кожата му изглеждаше също толкова топла и жива като моята, но и странно суха. След миг той издърпа ръката си от моята.
— Какво си ти? — настоях аз и когато той не отговори, се обърнах към съществата, които наричаха себе си Фамулимус и Барбатус. — Познавах един, който само отчасти беше от човешка плът…
Вместо да ми отговорят, те погледнаха към гиганта и макар да знаех, че лицата им са само маски, усетих силата на молбата им.
— Хомункулус — избоботи Баландерс.
34
МАСКИ
Дъждът най-после заваля, сякаш чакал думите му, студен дъжд, който удари неогладените сиви камъни на замъка с милиони ледени юмруци. Седнах и стиснах с колене Терминус Ест, за да спрат да треперят.
— Вече бях стигнал до заключението — казах аз с цялото самообладание, на което бях способен в момента, — че когато островитяните ми казаха за някакъв дребен човек, който платил за построяването на това място, са имали предвид доктора. Но те казаха и че ти, великанът, си дошъл по-късно.
— Аз бях дребният човек. Докторът дойде по-късно.
Един какоген показа прокапалото си кошмарно лице на прозореца, после изчезна. Навярно бе предал някакво съобщение на Осипаго, макар аз да не чух нищо. Осипа го се обади, без да се обръща:
— Растежът си има своите недостатъци, макар че за вашия вид той е единственият начин да се върне младостта.
Доктор Талос скочи.
— Ще ги надвием! Той сам се предаде в ръцете ми.
— Бях принуден — каза Бандерас. — Нямаше кой друг. Създадох си свой собствен лекар.
Все още се опитвах да възстановя умственото си равновесие и местех поглед от единия на другия — нито в поведението, нито в израженията им настъпи каквато и да било промяна.
— Но той те бие — казах аз. — Виждал съм го.
— Веднъж те подслушах, докато се изповядваше пред онази дребна жена. Убил си друга жена, която си обичал. А си бил неин роб.
— Трябва да го вдигна, нали разбираш — каза доктор Талос. — Той трябва да се движи и това е едно от нещата, които правя за него. Чувал съм, че Самодържеца — чието здраве е щастието на поданиците му — имал в спалнята си изохрон, дар от друг самодържец от отвъд ръба на света. Може би господарят на тези господа тук. Не знам. Както и да е, Самодържеца го било страх да не му прережат гърлото, затова не позволявал на никого да се приближава до него, когато спи, така че въпросното устройство му казвало часовете на нощта. Когато идвало утрото, го събуждало. Кажи ми как тогава той, господарят на цялата планета, би позволил сънят му да бъде нарушен от някаква си нищо и никаква машина? Баландерс ме е създал за свой лекар, както сам ти каза. Севериън, ти ме познаваш от много време. Смяташ ли, че съм поразен и в най-малка степен от срамния порок на фалшивата скромност?
Успях да се усмихна и поклатих глава.
— Нека тогава ти кажа, че не нося отговорност за добродетелите си, такива, каквито са. Баландерс съвсем мъдро ме е създал като противоположност на самия себе си, така че да компенсирам неговите недостатъци. Аз например не обичам парите. А това е много добре за пациент, който си има личен лекар. Освен това съм верен на приятелите си, защото той е първият от тях.