Мечът на Ликтора [bg]

Отскочих встрани, но той изкърти още един, после още един. При третия се наложи да се претърколя отчаяно, все така стиснал меча си, за да избегна четвъртия; камъните хвърчаха все по-бързо към мен, защото колкото повече блокове изтръгваше гигантът, толкова по-слаба ставаше конструкцията на стената. Беше си чиста проба късмет, че при въпросното претъркулване се озовах близо до някакво сандъче на пода, не по-голямо от онези, в които скромните домакини държат пръстените си.

Беше украсено с малки топчици и нещо във формата им ми напомни за онези, които беше нагласил учителят Гурлойс при мъченията на Текла. Преди Баландерс да е доизтръгнал следващия камък, аз грабнах сандъчето и завъртях една от топките. В същия миг изчезналата мъгла се закълби отново от пода и бързо стигна до височината на главата ми, така че се озовах сляп в морето й от белота.

— Намери го — рече Баландерс с дълбокия си, бавен глас. — Трябваше да го изключа. Сега не мога да те видя, но и ти не можеш да ме видиш.

Запазих мълчание, защото знаех, че стои с вдигнат над главата камък и само чака да чуе гласа ми. След като си поех дъх, запристъпвах към него колкото се може по-безшумно. Бях сигурен, че въпреки цялата си лукавост, не може да направи и крачка, без да го чуя. Когато бях направил четири крачки, камъкът се удари с трясък на пода зад мен и ако се съдеше по характерните звуци, Баландерс веднага се зае да кърти следващия от стената.

Този камък обаче се оказа в повече — чу се оглушителен трясък и аз разбрах, че цял участък от стената над прозореца се е сгромолясал. За миг ме обзе надеждата, че гигантът е загинал под камъните, но мъглата започна да изтънява, изливайки се през отвора в стената към дъждовната нощ вън, и аз го видях да си стои все така до зейналата дупка.

Сигурно беше изпуснал изтръгнатия камък, когато стената се бе срутила, защото ръцете му бяха празни. Хукнах към него с надеждата да го нападна, преди да е осъзнал какво става. Но бързината му ме изненада. Видях го да се хваща за остатъка от стената и да се прехвърля навън, и докато да стигна до отвора, той вече се беше спуснал доста надолу. Онова, което беше направил, изглеждаше невъзможно, но когато огледах по-внимателно осветената от изливащата се през отвора светлина част от кулата, видях, че каменните блокове са грубо издялани и не са споени с хоросан, така че помежду им оставаха удобни цепнатини.

Помислих да прибера Терминус Ест в ножницата и да го последвам, но така щях да бъда съвсем уязвим, защото Баландерс несъмнено щеше да стигне до земята преди мен. Метнах сандъчето по него, но не видях дали го улучих — дъждът го скри от погледа ми. Нямах друг избор, така че се върнах опипом до стълбището и слязох на нивото, което бях видял най-напред на влизане в замъка.