Мечът на Ликтора [bg]

— Сега трябва да тръгваме — каза Осипаго на Баландерс и му подаде Нокътя. — Помисли си добре за нещата, които не ти казахме, и помни онова, което не ти беше показано.

— Така ще направя — каза Баландерс с глас, който прозвуча толкова сериозно, колкото не помнех да съм го чувал.

После Осипаго хвана нишката и се плъзна нагоре по нея, докато тя не зави покрай корпуса и какогенът не се скри от погледа ни. Но неизвестно защо ми се стори, че не се плъзга нагоре, а надолу, сякаш корабът беше свят сам по себе си и притегляше всичко свое със сляпа алчност, така както го прави и Ърт. Или пък Осипаго просто бе станал по-лек от нашия въздух, като моряк, който се гмурва в морето от кораба си, а след това се издига отново, така както аз бях изплувал, след като скочих от лодката на хетмана.

Каквато и да беше истината за странното им придвижване, Барбатус и Фамулимус го последваха. Фамулимус махна с ръка миг преди извивката на корпуса да я скрие от очите ни — докторът и Баландерс несъмнено помислиха, че им маха за довиждане, но аз знаех, че е махнала на мен. Пелена от дъждовни капки ме шибна в лицето и ме заслепи въпреки качулката.

Отначало бавно, а после все по-бързо и по-бързо, корабът се издигна и се отдалечи, не нагоре или на север или на юг, изток или запад, а просто се смали в посока, която не бих могъл да посоча с пръст, след като изчезна от погледа ми.

Баландерс се обърна към мен.

— Чу какво казаха.

Не разбрах какво има предвид и рекох:

— Говорих с тях, да. Като ми отвори портата, доктор Талос всъщност ме покани да го направя.

— Те не ми казаха нищо. Не ми показаха нищо.

— Да видиш кораба им — казах аз — и да си говорил с тях — всичко това не е нищо.

— Тикат ме напред. Винаги напред. Тикат ме, сякаш съм вол, който водят на заколение.

Приближи се до стената и плъзна поглед по безкрайната шир на езерото, което приличаше на море от мляко под ударите на дъжда. Зъбците на крепостната стена бяха с няколко педи по-високи от мен, но той подпря ръце на тях като на парапет и аз зърнах синия светлик на Нокътя в единия му юмрук. Доктор Талос ме подръпна за плаща и замърмори, че било по-добре да се скрием от бурята, но аз не исках да се прибирам.

— Започна се много преди ти да си се родил. В началото ми помогнаха, макар и само като ми подсказваха мисли и задаваха въпроси. Сега само ми намекват. Сега ми казват само толкова, колкото да разбера, че дадено нещо може да бъде направено. А тази вечер не ми казаха и толкова.

Исках да му внуша да не отвлича повече островитяни за експериментите си, но понеже не знаех как, казах, че съм видял избухващите му куршуми и че те несъмнено са изумителни, истинско велико откритие.