Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Фрида се е грижила за Итън известно време — наруши мълчанието Франк.

— Да. Вие не знаехте ли?

— Какво?! Разбира се, че не. Саша ми каза едва по-късно, когато полицаите станали подозрителни. Фрида беше преустановила грижите за Итън и си беше тръгнала, а Саша беше съсипана. Ако бях разбрал навреме, щях веднага да се обадя в полицията. Аз съм адвокат, за бога. Щяха да ми отнемат адвокатските права, ако знаех и си бях мълчал. Е, Саша никога не би ми проговорила отново. Въпреки че смятам, че в случая е направила голяма грешка — както и Фрида.

— Сега в добри отношения ли сте със Саша? — попита Карлсън с известно неудобство.

Франк го изгледа втренчено, после зарея поглед нанякъде.

— В добри отношения? — повтори като ехо той. — Това звучи по-скоро делово. Как стигнахме до тази нелепа ситуация? Да бъда в добри отношения с жената, която обичах и която е майка на сина ми. Когато срещнах Саша, не можах да повярвам на късмета си. — Той говореше замечтано и сякаш на себе си. — Тя е толкова красива и аз изпитах желание да я закрилям. Това е жена, която има нужда някой да бди над нея. Когато живеехме заедно, имаше моменти, в които се чувствах като в кошмар. Сякаш наблюдавах ужасен инцидент, който се случваше бавно, а аз не можех да направя нищо, за да го спра. Понякога си мисля, че се постарах да дам всичко от себе си, но без резултат.

Двамата мъже излязоха заедно от заведението. Франк протега ръка за довиждане.

— Е, какъв е планът ви? — попита той Карлсън.

— Не знам. Ще чакам. Ще направя каквото мога, за да помогна.

— А какъв, според вас, е планът на Фрида?

Карлсън махна безпомощно с ръка.

— Знаете ли? През всичките тези години, откакто познавам Фрида, никога не съм знаел какво възнамерява да прави. А след като го направи, много често не разбирам защо го е направила. Влязла е с взлом в „Складовете“. Това е клиниката, в която работи.

— Защо?

— Не знам. За нещо, свързано със Санди, но не знам какво точно.

Франк сбърчи чело.

— Проникване с взлом. Излагане дете на риск. Това няма да се хареса в съда — подчерта авторитетно той.

— Не мисля, че това ще стигне до съда — отвърна Карлсън, тръгвайки към колата си. — Нещо ще се случи.

— Какво ще се случи?

— Не нарушавате ли първото правило на адвоката?

Франк повдигна вежди озадачено.

— И кое е то?

— Никога не задавай въпрос, на който не знаеш отговора. Благодаря за питието, Франк.

Вече беше капнал от умора, очите го смъдяха, но знаеше, че скоро няма да легне да спи. Не му се прибираше в празния апартамент, където щеше да лежи буден и да се пита къде ли може да е Фрида и как би могъл да я намери. Замисли се за това, което беше казала Саша, и докато вървеше към колата, извади телефона от джоба си и потърси в Гугъл „Бриджит Белучи“; след по-малко от минута вече имаше имейл адреса й. Написа й съобщение, в което обясни, че е приятел на Фрида и че ще бъде признателен, ако може да разговаря с нея и Ал възможно най-скоро и при пълна поверителност. Почти веднага получи отговор. „Защо не още сега?“, се казваше в него, като беше посочен адрес.