Онзи, който убие дракона [bg]

69

Фаршад бе рухнал като празен чувал още от първия изстрел. Явно бе улучил левия му крак, макар че на Бекстрьом изобщо не би му хрумнало да се цели в толкова смехотворно място.

Изстреля още няколко патрона за всеки случай, уцелвайки тук и там, после нещата се поуталожиха. Талиб лежеше неподвижно по гръб, очите му бяха полуотворени, ала погледът му бе угаснал, долната му челюст бе спряла да мели, от ушите и носа му се стичаха струйки кръв, краката му потръпваха в странни спазми. Бекстрьом се наведе и измъкна черния пистолет, подпъхнат в колана му, мушна го в своя.

После отиде до Фаршад, който лежеше на пода и стенеше, стиснал с две ръце левия си крак. Кървеше като току-що заклано прасе върху скъпия килим на Бекстрьом и никак не се свенеше да се вайка пронизително.

— Затваряй си устата, скапан ревльо — каза му, а понеже така или иначе му беше по път, не пропусна възможността да го уреди с мощен ритник по същия крак, който малкото сиге вече бе раздробило.

Фаршад подбели очи и загуби съзнание, Бекстрьом прибра пачката хилядарки и се огледа — най-сетне малко тишина и спокойствие, тъкмо си помисли и иззвъня домашният му телефон.

— Бекстрьом — изхъхри той, загледан в разрухата наоколо си.

— Как е, Бекстрьом — отговори му женски глас. — Тук е колежката Ковач — поясни Сандра Ковач.

— Спокойно е.

— С още няколко колеги сме на стълбището пред вратата ти, дали нямаш желание да ни пуснеш вътре? — рече Ковач.

— Никакви идиоти от спецчастите? — попита Бекстрьом, който не смяташе да повтаря старата грешка.

— Само нашите си колеги — увери го Ковач.

— Окей. Изчакай минутка.

После скри парите на своето сигурно място. Наля си стабилна доза уиски. Мушна и СИГ зауера в колана си, където вече взе да става доста тъпкано.

Това е май, помисли си, оглеждайки разрухата за пореден път. Просто за всеки случай, мина му през ума.

Сетне отвори и ги пусна да влязат, той самият седна на дивана и отпи мощно. В името на собственото си спокойствие си наля още едно. Накъде, по дяволите, отиваме. Тук направо се бе борил за живота си в продължение на минимум петнайсет минути и в крайна сметка сам бе съумял да въдвори ред и спокойствие наоколо си. Очевидно единственото, което неговите работодатели бяха способни да му осигурят, бяха петима сополанковци, изникнали, когато всичко вече бе приключило. Две женки, двама негри и един, който навярно бе просто мулат, сто на сто тормозен от другарчетата си. Какво, по дяволите, става с шведската полиция, рече си Бекстрьом.