Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
До този момент пътят на Хюз не преминава границите на общите и далеч не твърди норми в света на свръхбогатите. След 1966 г. обаче обстановката на тайнственост и мистика около него се сгъстява до такава степен, че много хора си задават въпроса, дали този милиардер не се е побъркал.
Защото по това време за Хюс започва периодът на пълно уединение, който продължава до края на живота му. От 1966 г. до смъртта му след десет години той на практика не се появява пред обществеността.
За цялото време той лично е водил разговори по телефона с не повече от половин дузина хора и всяка връзка не е продължавала повече от пет минути. Обикновено той урежда финансовите въпроси на империята си по специален телефон. (Сътрудниците му забелязват, че отделни разговори продължават по девет часа.)
В сменящите се едио подир друго негови скривалища за Хюс времето спира. Не понася нито часовник, нито календар, а стаите му се пазят от дневната светлина с дебели пердета. Непосредствените му сътрудници работят на три смени по осем часа. Това дава възможност на милиардера да работи (чрез телефона), да се храни и да спи тогава, когато иска, независимо в кой час от денонощието.
Началото на този таинствен период се поставя на 27 ноември 1966 г., когато автомобил за превоз на мебели спира пред служебния вход на луксозния хотел „Дезърт Ин“ („Пустинната странноприемница“) в Лас Вегас. Във вътрешността на камиона, върху хвърлен на дъските дюшек, лежи милиардерът. Той става, влиза в специален асансьор, който го изкачва направо в апартамента с дванадесет стаи на последния етаж, изграден като истинска крепост.
През тази вечер Хауърд Хюс изчезва за околния свят. Апартаментът се пази от въоръжени телохранители, подбрани от членовете на мормонската секта — т.нар. мормонска мафия. Тези мормонски телохранители са необикновени хора: полубизнесмени, полуболногледачи, но и малко гангстери. Те измерват почти през час кръвното налягане на Хюс, те го мият и обличат, те редовно подгряват непретенциозния му обяд — консервирана супа. С течение на годините и с влошаване на здравословното състояние на някогашния левент Хюс, който от слабост е заприличал на жив скелет и страда от бъбречна недостатъчност, те трябва да изпълняват все по-страховити задължения. Първоначално снабдяват с наркотици милиардера, за когото се предполага, че постепенно полудява. (По-късно той сам си поставя инжекциите, тъй като се ужасява от мисълта, че членовете на мормонската мафия употребяват заразени игли.) Неговата мания за чистота, която по-рано изглежда като обикновена ексцентричност, сега се превръща в неразделна част от болестта му. Около него постоянно има затворени в кутия стерилизирани книжни салфетки. С голи ръце не се докосва до нито една брава, чаша, прибор за хранене или документ. Изключва климатичната инсталация, защото смята, че тя внася във въздуха на стаята смъртоносни бацили. Според него дрехите също са гнездо на микроби; постепенно свиква да лежи гол в стаята на старателно стерилизиран чаршаф. Облича се само няколко пъти — когато сменя скривалището си. Бъбречното му заболяване навлиза в напреднала фаза, а разрушаващото действие на наркотиците се чувствува все по-силно; грижещата се за него охрана от мормони изпада във все по-тежко положение.
Никой не знае точно кога Хюс прекрачва границата на лудостта и дали изобщо я е прекрачвал от делова гледна точка. Според биографите му най-вероятно е периодите на временно стабилизиране в полусъзнателното му състояние да са придружени от бурни действия, много пъти водещи до гениални удари. Според едни той запазва действителен контрол върху империята си до 1976 г., а според други — до 1974 година.
Огромният апартамент на деветия етаж в хотел „Дезърт Ин“, неговата спирка на неговото отшелничество, където организмът му е относително здрав, е претъпкан с електронна апаратура за стотици хиляди долари, осъществяваща незабавна пряка радио-телефонна връзка с всички предприятия на милиардера. Отделна уредба осигурява телефонните разговори срещу всякакво подслушване. През нощта четиринадесетте балкона на апартамента се осветляват от прожектор, а на стените отвън са монтирани телевизионни камери, за да се следи от помещението на охраната всяко подозрително движение около сградата.