Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Тя просто не те разбира, миличка, също както ти не я разбираш — успокои я засмяно Тамсин и свали наметката, ризата и панталона. — Габриел, полковникът и аз винаги ще ти помагаме, повярвай. Е, коя от онези глупави рокли да облека?
Тя застана гола пред гардероба си, като на минаване взе чашата с шоколад. Огледа замислено окачените грижливо рокли и загриза една бисквита.
Беше прекарала пет дни в Лондон, в хотел „Крийон“. След като се настаниха в стаите си, полковникът изчезна и се появи едва когато стана време да потеглят към Корнуол. Беше й оставил списък на шивачки и модистки и й беше описал подробно как си представя гардероба на една бъдеща дебютантка. А после й предостави да избере сама дрехите си.
Тамсин се умори безкрайно, докато съставяше гардероба си, но свърши работата си с мрачната решителност, с която се захващаше за всяко трудно начинание. Вечерта, преди да отпътуват, полковникът направи преглед на гардероба й и заяви, че е доволен от избора й. Всичко останало, както й нещата, които бяха забравили, щяха да купят от Сейнт Аустел или Лостуайтъл.
Тамсин чу шум зад гърба си и се обърна стреснато. Мери влезе в спалнята с тежка медна кана с гореща вода. След като й благодари с усмивка, младата жена продължи да разглежда роклите си. Не харесваше нито една, особено ненавиждаше муселинената, украсена с избродирани клончета, която полковникът беше похвалил специално. Тя извади роклята от гардероба и я поднесе към прозореца. Наистина беше красива, в бледолилаво с тъмни цветя и кремав ешарп.
— Пфу! — промърмори отвратено тя и хвърли роклята на леглото. — Мисля, че ще облека тази.
— Роклята е прекрасна, мис — промълви плахо Мери и с възхищение попипа плата. — Ще подхожда отлично на тена ви.
— Възможно е — съгласи се небрежно Тамсин и се обърна към скрина, където Хосефа пълнеше легена с топла вода.
Тя насапуниса кърпата и се изми от главата до петите, за да отстрани солта от кожата си. Тялото й се освежи и пламна и чувството беше много приятно. После се зае с уморителната задача да облече долните гащи, чорапите и ризата. Колко много дрехи, при това бяха напълно ненужни, ако времето беше топло като днес. Тя навлече батистената фуста и сърдито приглади гънките.
Хосефа нахлузи роклята през главата й и Тамсин гневно напъха ръце в късите буфан-ръкави. Старата жена я предупреди да внимава, за да не скъса нежната материя, и ядът й нарасна. Закопчаха роклята й на гърба, завързаха ешарпа под гърдите и Тамсин се огледа в голямото огледало. Изобщо не приличаше на себе си.
— Косата ми е станала много дълга, Хосефа, непременно трябва да я подкъсиш. — Тя прокара пръсти през копринената руса грива. — Стигнала е до тила, а отпред ми пада в очите.
След като хареса външността си, доколкото това беше възможно при тези обстоятелства, тя слезе в стаята за закуска. Полковникът беше излязъл отдавна, на кръглата масичка пред прозореца към градината имаше само един прибор. Сутрешните развлечения бяха събудили апетита й и тя погледна въодушевено лакея, който влезе в стаята с голяма табла, на която имаше яйца, шунка и гъби.
— Кафе или чай, мис?
— Кафе, моля.
— Вашият слуга би искал да размени няколко думи с вас, мис — съобщи слугата. — Да му кажа ли да почака, докато закусите?
— Ти няма какво да ми казваш, момко. — Габриел застана на вратата и я изпълни цялата. — Освен това искам да ми донесеш една табла със същите неща. Добро утро, малко момиче.
Лакеят пое възмутено въздух и се ядоса още повече, като видя как Габриел си придърпа едни стол и седна срещу Тамсин. За да го умилостиви, младата жена обясни бързо:
— Габриел не ми е слуга. Той е нещо като телохранител. Сигурна съм, че лорд Сейнт Симон ще ви обясни всичко.
— Разбира се, мис. — Лакеят изгледа злобно грамадния мъж, но той като че ли не го забеляза, защото се облегна удобно назад и сложи двете си ръце на масата.
— Бих искал и кана бира, ако обичате.
Лакеят въздъхна примирено и се оттегли с цялото достойнство, на което беше способен. Великанът се изсмя гръмогласно, взе си едно хрупкаво хлебче и го намаза с масло.
— Очевидно ще се наложи да въведа малко ред в тази къща — заговори провлечено той. — Персоналът не знае как да се държи с мен. Най-добре е да поговоря с полковника.
— Да — съгласи се с отсъстващ вид Тамсин. — Вчера видях Седрик Пенхалан.
Габриел я изгледа с присвити очи.
— Къде?
— В странноприемницата в Бодмин. Не можах да ти кажа, защото полковникът щеше да чуе.
— Права си. — Габриел потъна в мрачно мълчание и дочака завръщането на лакея, който грубо остави пред него голяма кана с бира, а после се обърна и пое таблата от ръцете на момчето, което го следваше. Лакеят изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се взриви. Момчето потисна с мъка хиленето си и избяга бързо, преди Том да е излял лошото си настроение върху него.