Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
В съседното помещение се отвори една врата. Елиза не помръдваше. Чуваше се скърцането на дървения под при предпазливите стъпки на влизащия. Това не можеше да бъде Максим. Нямаше причина да се промъква тайно в стаята си.
Бавно и предпазливо тя достигна до свързващата врата и надникна през процепа. Дъхът й спря като видя един стар мъж с плоска шапчица, от която се подаваха два сиви кичура. Едва когато той се обърна и постави свещта на масата, срещу светлината тя разпозна профила на Джъстин. Изкуствени мустаци и брада скриваха лицето му. Устата му изглеждаше изкривена в постоянна презрителна гримаса. Движеше се сковано и провлачваше левия си крак.
Джъстин извади едно дървено сандъче от гардероба, отвори го и взе от там тънък шнур със завързани на възел краища, на който висеше бронзов печат. Пъхна го в джоба си, метна едно палто на раменете си и напусна стаята.
Елиза грабна късо наметало и побърза да го последва. Пред входната врата се спря за малко. Вятърът се беше уталожил. Джъстин никъде не се виждаше, но следите му личаха в снега.
Търсейки от толкова време баща си, Елиза се беше научила да се оправя бързо сред лабиринта от улици на някой непознат тъмен град, беше се осмелявала да ходи на какви ли не места. Тя забърза като призрак, с поглед, прикован в следите пред нея. Ловец и преследван. Напред и все напред. Елиза вече нямаше представа къде се намират и в каква посока вървят. Като излезе от една тъмна уличка, тя видя, че следите свършват. Върна се бързо назад по своите собствени стъпки и забеляза, че от там се отделят много пътечки, но следи на Джъстин нямаше, като че ли се беше изпарил.
Сърцето й биеше лудо в гърлото, когато на уличката се появиха три фигури. Пътят й назад беше отрязан. Предпазливо заопипва стената зад себе си, търсейки отчаяно скривалище. Изведнъж една ръка затвори устата й и я дръпна в тъмното.
— Нито звук. В опасност сме — прошепна в ухото й познат глас.
Разпознавайки Джъстин, уплахата й премина. Тримата се приближаваха и Елиза и Джъстин затаиха дъх в очакване. Първият спря в средата на уличката: странен на вид, огромен, всяващ страхопочитание. Той се ослуша, преди да продължи. В скривалището си те чуваха скърцането на стъпките му в снега да ги отминава. В края на улицата той спря още веднъж и изчака другарите си. След това тримата продължиха по един по-широк път.
Джъстин въздъхна облекчено:
— От Новгород са — шепнешком обясни той. — Казват, че наскоро пристигнали цяла група. Аз съм виждал само някои от тях в кантората. Малко диви хора, които не се смесват с другите, респектират дори Хилърт. Трябва да са боляри, изгонени от Новгород, когато цар Иван е опустошил града. След неговата смърт през пролетта те се стремят отново да възвърнат властта си там. В източните пристанища чакат с нетърпение да възстановят търговските си връзки с тях. Затова ги приемат с добре дошли.
— А сега къде отиват?
— На събранието… да се огледат, да се ослушат.
— И вие ли… отивате там? — полугласно попита Елиза.
— Да, това е намерението ми, но не мога да ви оставя тук сама. Но и да ви върна обратно нямам време. Какво да правя с вас?
— Не бих ли могла да дойда? Или да ви… следвам както преди?
Джъстин сбърчи чело и заобмисля:
— Струва ми се, че не ми остава нищо друго, освен да ви взема със себе си — той я хвана за ръката. — Хайде!
Двамата стигнаха до края на улицата, отново спряха предпазливо и видяха как тримата боляри стигнаха до една масивна постройка с безвкусна фасада. Пред входа й стоеше на пост снажен войник, който, респектиран от тримата мъже, зае подобаваща стойка. Той ги пусна да влязат, като само бегло погледна показания му печат.
— Когато аз си показвам печата, винаги ме проверяват основно — каза Джъстин ядосано и хвърли поглед към Елиза: — Ако ви попитат за името, кажете просто, че сте чирак на Ду Волетад. Но си нахлупете качулката и сведете поглед, ако някой ви погледне. Като момче не сте много убедителна.
Джъстин искаше на всяка цена да избегне внимателното взиране на часовоя в лицето на момичето, затова, когато си показваше печата, той ритна силно Елиза, като ругаеше. Тя се прекатури през глава и, търкаляйки се, мина през входа, което ситно развесели войника. Той кимна и пусна няколко неодобрителни забележки по отношение на сегашните чираци. Проверката беше ограничена до едно бегло поглеждане на печата.
Елиза изтърсваше гърба си и мрачно поглеждаше Джъстин, който си проправяше път през осветената с факли зала, препълнена с мъже. Миризмата на пушек, печено, пот и бира я задушаваше. След като закачи палтото си до това на Джъстин, тя го последва с повдигнати рамене и с поглед в пода. Около дървените маси плътно бяха насядали членовете на Ханзата и ядяха и пиеха. Други се събираха встрани от масите и разговаряха високо на групи.