Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
— А ти, Котраг?
Котраг отвърна:
— Аз съм до Баян.
И чак сега Кубрат замълча и се загледа надолу. Всички погледнаха надолу и видяха, че водата се е избистрила и се виждат копитата на конете и край копитата се плъзгаха риби. А Кубрат вдигна поглед и без усмивка рече на сина си Аспарух:
— Говори ти, сине.
Аспарух гледаше баща си. Той обичаше и харесваше баща си и го харесваше още повече в тази странна сутрин без слънце, та Кубрат изглеждаше по-млад. Харесваше привдигнатата му глава, стегнатите черти на лицето му, острите му тъмни очи. Аспарух усещаше, че баща му е решил нещо и виждаше, че погледът на Кубрат почва да свети като острие, извадено от ножница. И винаги беше говорил искрено с баща си, та сега му каза:
— Татко, ти за пръв път ме питаш за пътя на войските и за съдбата на племената ни. Аз зная прекалено малко и за тюркутите, и за ромеите, и за славяните. Нищо не зная за битки и за походи. Затова ти казвам — не мога нищо да ти отговоря.
И Кубрат не наведе глава, а я извърна и се загледа във водната степ. Над главата му летяха птици и тревожно крещяха. И като се обърна, Кубрат заговори, като гледаше поред хората край себе си. И каза:
— Баяне, утре ти ще станеш хан, а говориш като обикновен войник. Ти искаш да тръгнеш срещу тюркутите и хазарите? Взе ли съгласието на нашите братя барсали и савири, които са в съюз с хазарите? Пита ли дали аланите ще те пуснат през кавказките проходи, за да стигнеш Каспия? А тебе, Котраг, нямаше защо да те питам — ти винаги повтаряш думите на брата си. Или го обичаш, и тогава се е случило чудото двама хански синове да се обичат, или се страхуваш, че щом Баян стане хан, ще те премахне. Ти, сине Аспарух, искаш да знаеш много, преди да ми отговориш. Казвам ти, че ако човек чака да научи всичко, та тогава да реши, то цял живот няма да вдигне ръка. Затова Тангра му е дал сърце — да избира. А ти, жрецо, ти искаш плячка. Тангра иска плячка. Ти не искаш да тръгна срещу хазари и тюркути, защото и те са конници.
Жрецът тихо каза:
— Аз съм жрец на Големия конник.
А Кубрат каза:
— Ти, жрецо, и вие — синове мои, виждате само два пътя пред моите конници. И те са да тръгнат към изгрева или към залеза. А не виждате, че има и трети път — да си стоим на опъкито в своите родни степи.
И конете на жреца, Баян и Котраг се стъписаха крачка назад и леко присвиха задните си нозе, защото почувстваха трепването на ездачите, а така конникът трепва пред внезапна опасност, от която трябва да се отдръпне. И водата се разлюля и размъти, та рибите се стрелнаха встрани. Само конят на Аспарух не трепна, макар и Аспарух да беше поразен от думите на баща си. Не тези четирима души — целият вчерашен съвет би се стреснал, ако чуеше Кубратовите думи, защото всички говореха за похода като за нещо, което е ясно за всички, и само спореха дали ще е на изток, или на запад.
А жрецът накара коня си да замръзне, сякаш се налагаше с юзди и колена над собствената си душа. И каза:
— Слушай, велики хане. Ти виждал ли си самотен бук наесен, в средата на сивата степ? Ако дълго време е било безветрие, то червените му листа падат точно под него и около дънера му има червен кръг, сякаш дървото хвърля кървава сянка.
И Кубрат отговори като че ли против волята си, защото се беше приготвил да спори с жреца. И каза:
— Рядко е да се види бук с всички листа под себе си, защото в степта духат ветрове и сухите листа не лежат под дървото.
Жрецът вдигна глас и каза:
— Ти си такъв бук, събрал всички листа около себе си. Защото боговете дадоха половин век безветрие и мир над болгарските степи.
А Кубрат криво се усмихна, та гневно и горчиво каза:
— Жрецо, би могъл да кажеш не листа, а плодове. Би могъл да кажеш, че съм ябълково дърво и под клоните ми лежат зрели плодове.
И жрецът вдигна не само глас, но и ръка. И каза:
— Добре, нека си ябълково дърво — все едно. Но ти не можеш след половин век безветрие да не чакаш буря. Чуваш ли, иде буря, която не разпилява листа, а кърти дървета!
Кубрат въздъхна, за да сдържи гнева си, и бавно изрече, като гледаше жреца:
— Защо по време на бурята да не стоим на мястото си?
Жрецът не искаше повече да търпи и като викна, изговори на Кубрат:
— Степта не може да се затвори с вериги. Това са блянове и безумие!
А Кубрат се успокои, като видя, че жрецът се гневи и бавно и разсъдително му каза:
— Безумец ли е бил великият Ашока, като е завещал на внуците си и на всеки, който тръгне след него — да не вършат никога нови завоевания и да помнят, че истинската победа е тържеството на закона на правдата? Безумец ли е бил Теодорих, като писал — нека другите водят войни за плячка и убийства, аз търся такива победи, в които победените да съжаляват, че по-рано не са се подчинили на волята ми. Или е луд Лао Дзъ, като казва — способният да побеждава не напада?