Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)

И стана това по времето на войната с аварите. Ето — сега трябва да разкажа за аварите, а не ми се ще, но разказ е закачен за разказа като звената на дълга верига, с която черпиш вода от дълбок кладенец.

Най-напред трябва да кажа, че това не бяха никакви истински авари, ами лъжеавари, които, на брой два тумена, или двадесет хиляди саби, избягаха пред потопа на тюркутската конница тъкмо преди сто години. Истинските авари са жужаните, които се стопиха в битките с тюркутите и китайците — а знае се, че жужаните отхраниха на своите гърди тюркутите, когато ония бяха още слаби и малко на брой, та се скитаха между народите. Пък племето а-ба, или абари смеси своите шатри с родовете на тюргешите и почна да се нарича с тяхното име. А тези мъже, авари, бяха остатъци от племената на хуните и уарите, които бягаха от гнева на тюркутите. И сред моите пергаменти има препис от писмото на сина на Истеми — този Истеми, който проведе тюркутската конница от Джунгария до река Джейхун, а синът на Истеми беше Дянгу, каган на тюркутите. И в това писмо Дянгу разказва на император Маврикий какви са нашите авари и как те измамиха савирите, барсалите и кутригурите, че са клон от могъщото дърво на жужаните. Всъщност племената от Кавказ и Черно море сами се измамиха, защото си казаха — ето, идват аварите, а хуните и уарите се спогледаха и решиха, че е по-добре да държат очите на тези племена затворени. И ми е чудно, как може нашите племена да са били чак толкова слепи, когато се знае, че жужаните пускат свободно косите да падат до плещите, а тези лъжеавари режеха косата си над веждите, пък на тила я сплитаха на плитки. И никога аварите нямаше да си поемат дъх и да се съвземат, ако кутригурите — дясното крило на болгарските племена, не се биеше по това време с утигурите — лявото крило, и ако брат не бе вдигнал меч срещу брата. И кутригурите наеха аварите, та разсипаха шатрите на утигурите. Но аварите бягаха на запад, защото неумолимият Истеми беше казал: „Тези авари не са птици, за да избягнат тюркутските мечове, като летят по въздуха; нито са риби, та да се гмурнат във водата и да изчезнат в дълбините на морските бездни. Те блуждаят по лицето на земята. Когато свърша с ефталитите, ще помета аварите и те не ще избягат от моята мощ.“ Затова аварите тръгнаха на запад, а там пътя им преграждаха славяните анти, които течаха от север на юг, та през Карпатите и устието на Дунава заливаха земите на Тракия и Македония, чак до Морея. И антите проводиха пратеници начело с княз Мезамир, но аварите убиха пратениците и връхлетяха върху антите, които очакваха Мезамир да се върне. И аварите разграбиха и разориха антската земя и зверски избиха или поробиха хората й, та и до днес никой не се заселва в разрушените антски селища. И още белеят по долините и горите костите на избитите славяни. След това аварите отидоха още по на запад и помамиха, та увлякоха със себе си много родове от племето на кутригурите, които решиха да не отглеждат стада, а да печелят плячка с острието на сабите си.