Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
И като стигнаха в Панония, дойдоха при Кубрат славянски старейшини дулеби, та казаха: „Искаме да се бием до стремето ти.“ И Кубрат им каза: „Елате.“ А бяха дулебите люто гневни на аварите, само че криеха гнева си. Веднъж във Фанагория видях котел с разтопено олово, с което спояват камъните на колоните. То беше гладко и спокойно като огледало или заспала вода. И по нищо не личеше какъв огън и каква сила се крият в котела. А един глупак пъхна пръста си в гладкото олово и пръстът му изгоря. Такова разтопено олово бяха славяните дулеби и не чакаха аварите да пъхнат пръстите си в котела, а се разляха като огнена река срещу тях. И тъй като Кубратовата войска опря срещу стените на аварските укрепления, славяните поеха тежестта на битката, защото болгарите бяха конници. А укрепленията бяха заградени от ров и зад него се вдигаше насип, и върху насипа имаше дървена стена — греда до греда, висока двадесет крачки. И аварите се биеха дръзко и храбро по стената, та славяните покриваха с трупове стената. Защото се мъчеха най-напред да засипят рова, а после да запалят стените или да ги изкачат. И жените на славяните, които стояха събрани на едно възвишение и гледаха битката, гризеха земята от ярост и връщаха с яростни викове мъжете и синовете си в битката. Славяните много обичат и тачат жените си. И как да не ги обичат, като в зимна нощ можеш да стоиш без борина в хижата си, а бялата славянка ще ти свети с лице и тяло като пряспа.
Тогава савирите на Алп Илитвер заслизаха от конете си, та поискаха греди и ремъци, за да сглобят обсадни машини. А навремето, когато византийци и перси воюваха помежду си, савирите помагаха ту на едните, ту на другите и ги учеха как да строят стрелометни и стенобитни машини. И то като се знае, че византийците са наследили опита на древните елини и римляни, а персите имаха хилядолетно царство. От всички болгарски племена савирите умееха най-добре да строят и най-умело да сринат вече построеното. Те вдигнаха и Плиска град, както ще се каже, като му дойде времето.
Но дойдоха славянските старейшини при Кубрат и Кубрат нареди цял тумен срещу една от вратите на крепостта — сто реда конници, на всеки ред по сто лъка. И конниците стреляха ред след ред и железен дъжд метеше зъберите на крепостта. А славяните се затичаха с все сила срещу дървените стени, сякаш можеха да ги прескочат. И се спъваха в смъртта си, прободени от огнени стрели, защото аварите стреляха в небето със запалени стрели и пламъците падаха от небето като светкавици. А славяните изведнъж спряха като вкопани и от техните ръце изскочиха сякаш пламъци. И стотици тежки секири се забиха в дървената стена, та потрепераха, и върху стената израсна стълба от светнали остриета. А славяните се покатериха по тази желязна стълба, преляха стената и като задъниха зъберите с мъртви тела, вдигнаха веригите на портата. И подемният мост падна. И крепостта зина, а през вратата се видяха да светят броните на аварската конница.
И хан Кубрат влетя със своя тумен през отворената врата, та се срещнаха болгари и авари.
А Кубрат се биеше като пиян, без да усеща ударите на сабите и пробожданията на стрелите, защото то беше битка на опиянение и ужас, и му се струваше, че е безсмъртен. И ето — виждаше труповете и виждаше как хората му падат от седлата, но си казваше — аз не мога да умра — и подкарваше коня си в най-гъстото на битката. Но по едно време го обори дрямка, защото кръвта му изтичаше, та той отпусна глава и ръце, а конят го изведе от гъмжилото и тръгна към купчинката жреци и знахари, които стояха на крепостната стена. И всички видяха, че Кубрат се люлее като пиян на седлото и сякаш се чуди накъде да падне — наляво, надясно или през главата на коня. А жрецът слезе от стената и хвана поводите на коня. И Кубрат се стресна, та отвори очи. Но само привдигна клепки наполовина, а долната му челюст висеше и устата му беше зинала като от изумление. И Кубрат със заплетен език каза на жреца:
— Пусни ме да мина.
А жрецът му каза:
— Слез от коня. Ти умираш.
И с упоритостта на пияница Кубрат повтори:
— Пусни ме да мина.
А жрецът с презрение му рече: