Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
Дядо Мултан очевидно бе тръгнал на нощния си обход. Изпих чаша студен чай, изпуших една цигара преди лягане и се тръшнах да спя. И почти веднага ми се присъни странен сън: не можех да разбера в същност сън ли е или действителност.
Внезапно оживяха очите на портретите и иконите по стената и по пода, започнаха някак недоумяващо да поглеждат насам-натам, да се въртят, да се блещят срещу мен. И устните им се кривяха все по-силно.
И аз като тях долових беззвучното приближаване на нещо страховито.
Още отдалеко през вратата, която внезапно тихо се разтвори, видях как някой се промъква до караулната като неуловима сянка, без никакъв звук.
Идваше все по-близо и по-близо. Внезапно всички портрети извиха очи към вратата.
Нещото, което се приближаваше, се материализира на прага и пристъпи в стаята. Същността на това нещо бе човешка. Само дето нямаше врат. Главата от всички страни полегато преминаваше в раменете. Нямаше ни очи, ни уста. Просто власинките на тези места бяха леко вдлъбнати. Защото това същество от тила до петите бе покрито с бяла и стегната колкото лишей плът, дебела към седем сантиметра.
То се приближаваше в неподвижния въздух и портретите местеха изпълнени с ужас очи от него към мен.
… Тогава сякаш разкъсах невидими вериги на ръцете и краката си, скочих, по някакво чудо минах покрай него и се втурнах към вратата. Краката ми не искаха да бягат, затова започнах да правя скокове. Така се случва насън, когато не можеш да избягаш от преследвачите.
… Пред мен се оказва кон. Мятам се на него, без да мушвам крак в стремето, без да опра ръцете си в гърба на коня.
Чудо ли стана? Няма го замъка, костьола, плебанията. Пред мен е поляната, на която Витаут Олшански бе принуден да ни пусне, до мен е Сташка, а, не — Гана, забъркваме си следите, а аз подсъзнателно предчувствувам нещо лошо.
Толкова болезнено, толкова тревожно предусещам никаква неминуема, неизбежна, неясна беда.
Конете препускат лудо. Дори да се пребием, но само и само да не изгубим пътя. Всеки миг ще се провиди реката, лодките, пътят към Неман, сетне — към свободата.
Ето ги лодките. Но нещо са твърде много.
Не са същите.
И като ни прегражда пътя към лодките, към сребристата светлина върху водата, пред нас излиза в права линия отряд. Втори конен отряд.
Пратен е бил по вода да ни пресече пътя. Стигнал е по-бързо, защото е нямало нужда да се лута из дебрите и да си заплита следите.
Смътно проблясват под лъчите на месечината стоманените и посребрените брони. Вдигнатите забрала и лицата са в сянка, затова изглеждат слепи или спящи. От шлемовете висят пискюли, конски опашки, пера.
Гиздавите поводи са отпуснати. Живачно блестят връхчетата на дългите копия, сабите, боздуганите и бойните чукове.
Сега път за бягство няма. Веригата от конници се приближава.
Това е. Съдбата не бе милостива към нас.
… Някаква каменна постройка, където хвърлят различни денкове, чували, сандъци. Те се плъзгат някъде надолу като по жлеб, по който спускат кораб или ладия във водата. Нощ е. Малко по-тъмна, защото луната всеки миг ще изплува. Около нас с Гардислава има десетина стражници и Витаут Олшански на вран кон.
— Ето какво, уважаеми господа — обръща се той към стражниците, — ето какво, господа съветници. Ще минем този път без съвет, без съд и писар, без свещеник, без казначей, който да преброи върнатото съкровище. Макар че то трябва да остане с тях, докато мине ревизията на този Гарван, на този лешояд Станкевич.
Той ни сочи на стражниците:
— Съблечете им одеждите.
Дрехите падат в краката ни, върху тревата.
— Какво, кал такава? Срещнахме се все пак. Нищо, вашият бранител спи. Ех, здраво държи, здраво приспива виното. А вас? Вас ще напоя с такова, че след време навеки ще заспите. Крадци!
— Млъкни, крадецо — отвръща с моите устни Валюжинич. — Твоят прадядо предаде Слуцки, ограби и князете, и краля. Ти си същият. Продаде мен и другарите ми, ограби краля. По-добре си затваряй устата. Много си язвителен. Заради издевателствата над нас за престъпленията ти така ще те разкъсат с щипци, с клещи, че месото ти на парцали ще хвърчи от костите. Твоето злодеяние е известно на мнозина, най-вече на бога.