Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
Най-трудно му беше да реши за човешките изпражнения, тъй като според Арн те бяха също толкова добър тор колкото изпражненията на животните, но беше много по-неприятно, ако те попаднеха в храната или във водата. За да не се стигне дотам, Арн реши, че е най-добре да принудят всички да използват специални помийни шахти за изхождане, а онзи, когото хванат да ходи по голяма нужда на някое друго място, го чакаше порицание.
Крепостните доста се противяха на тези промени, но Ерика Йоаршдотер показа, че е строга господарка, защото вярваше на Арн повече, отколкото на всеки друг.
Тъй като бе прекарала пет години като послушничка в манастир, преди баща й внезапно да реши да я изкара от там, за да я ожени, тя познаваше много от нещата, за които Арн й говореше. Навярно си е мислела, че в манастира условията са други, че този по-добър ред е част от по-висшия свят, че всичко там вътре трябва да е по-красиво от нещата навън, като че чистотата имаше някаква духовна стойност. Именно заради това, преди Арн да дойде и да й отвори очите, тя никога не си бе мислила, че може да пренесе реда от манастира във всекидневния живот. Изчерви се, като си спомни грешката си, поздравявайки Арн за пръв път с няколко фрази на латински, които си беше измислила предварително, като че латинският щеше да изглади дефекта й и думите щяха да звучат красиво. А Арн й отговори с дълги и бодри изречения, от които тя разбра само половината и се престори, че разбира всичко. Когато Арн откри смущението й, заговори на народен език, ала високо рече, че тъй като само те двамата говорят латински в Арнес, би било жестоко да изключват всички останали от разговора.
Сега, след като го познаваше добре и си бяха говорили дълго всеки ден за известен период от време, тя му припомни за грешката си и двамата се засмяха. Той й разказа, че е било далеч по-забавно първия път, когато е срещнал свещеника във Форшхем. Според него, когато човек среща свещеник, е нормално да заговори на църковния език. Той бил поздравил любезно, представил се и казал, че се радва да се завърне в църквата от своето детство, както и други подобни неща. Тъй като наоколо имало хора, свещеникът отвърнал, сякаш наистина говорел латински, макар и да не било така. Арн изимитира нещо, което звучеше горе-долу като Рах vobiscum hummelidumdum, pater noster er Ave Maria k rusilirum hokuspokusum, hijnsum et gesum per aspera ad adstra.
Той имитираше толкова забавно, че двамата се смяха още повече. И Арн продължи да обяснява как навярно е погледнал шокирано, щом чул измисления латински на свещеника. Но свещеникът реагирал бързо и рекъл на хората наоколо, че да, да, латинският не е лесен за научаване, след което се извинил, смигнал на Арн и тръгнал да върши други неща из църквата.
Двамата се смееха така, че за малко да се разплачат, прегърнаха се и тя майчински го погали по бузата. Тогава той се изплаши и се отдръпна от нея, като засрамено помоли за извинение.
С пристигането на Арн в Арнес дните на Ерика Йоаршдотер станаха по-хубави, а отговорността й на домакиня вече не бе товар и тя се събуждаше в добро настроение още в ранни зори. И след като се оказа, че храната, сервирана на мъжете, бе станала по-вкусна, те почнаха да я хвалят както никога преди. Най-вече им харесваше печеният бут.
Арн донесе със себе си малко наденички и пушени бутове от Варнхем и макар че повечето бяха изядени още на пира по случай посрещането му, никой не се сещаше за храната от манастира, но тя го беше запитала как се приготвя. Скоро след това той се бе захванал да изгради помещение за опушване на месо от намазана с катран дървесина. Когато постройката беше готова, той се опита да опуши няколко парчета свинско месо, след което й показа всичко, което бе приготвил и съвсем скоро и тя, и крепостните й можеха да опушват свинското месо така, сякаш беше приготвено в манастира.
А през това време Арн замисляше нещо друго и й обясняваше, че ако за едно обикновено помещение за опушване на месо са достатъчни само насмолени трупи, то за много други неща в стопанството са необходими тухли. И изчезна за известно време, занимавайки се със строителството на работилница за изпичане на тухли. На източния бряг, който бе над дъбилната, имаше много глина, която бе подходяща за това. На Арн му се наложи да изгуби цяла седмица, за да обясни на крепостните как трябва да месят глината в дървените форми, за да се получават тухли с еднакви размери, и как след това трябва да се изпичат, сякаш се пече хляб, въпреки че за това се изискваха повече време и повече огън, отколкото за ковашките мехове. И скоро до кухнята започна да се издига нов тухлен склад. Арн взимаше често Ерика със себе си, показваше й строителството и дори се изкачваше с нея в гората, за да й обясни всичко и да й опише как ще взимат лед от езерото Венерн, за да изстудяват продуктите в склада през горещите летни дни. Отначало тя само му се надсмиваше, защото всеки знаеше, че през лятото не може да се намери лед по езерото. И тогава Арн й се стори за пръв път обиден, като сведе мълчаливо глава, сякаш сдържайки се да не каже нещо гневно. А след това внимателно и търпеливо й обясни как щеше да се съхранява ледът и че в това, че можеше да се използва такъв и през лятото, няма никакво чудо.