Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
Помня как той млъкна на това място и впи поглед в мене.
Доколкото ми е известно, каза Джим, те още нямали повод да съжаляват за това. Нямали. И той от все сърце се надявал, че такъв повод никога няма да има. А засега — каква лоша сполука — те били свикнали при всяко затруднение да отиват при него. Нямал съм представа до каква степен! Само преди няколко дни някакъв стар глупак, когото Джим никога не бил виждал, дошъл от селото си, намиращо се на много мили оттук, да го пита да се разведе ли с жена си. Факт! Честна дума! Ето как стоят работите… Той не би повярвал на това. А аз бих ли повярвал? Старецът клечал на верандата, дъвчел бетел, въздишал и плюел; прекарал така повече от час, мрачен като гробар, докато Джим си блъскал главата над тази проклета загадка. Съвсем не било толкова забавно, както изглежда. Какво трябвало да се каже на стареца? Добра ли е жена му? Да. Добра била, макар и стара; и почнал да разказва безкрайната история за някакви пиринчени гърнета. Живеели заедно, петнайсет години ли… двайсет години ли… не можел да каже точно. Дълго, много дълго. Жена му била добра. От време на време я побийвал — не много, — побийвал я, когато била млада. Трябвало да я бие, за да поддържа достойнството си. Изведнъж на стари години тя взела, та дала три пиринчени гърнета на жената на племенника си и почнала всеки ден да ругае стареца, колкото й глас държи. Душманите му почнали да му се присмиват, лицето му съвсем помръкнало. А гърнетата ги нямало никакви. Ужасно му подействувало това. Невъзможно било да разбере тази работа. Джим му рекъл да си върви вкъщи и обещал да отиде лично и уреди работата. На вас ви идва до смях, но историята била доста противна. Цял ден трябвало да си пробива път през гората, а изгубил и още един ден да заплашва безброй глупави селяни, за да се добере до същността на случая. Работата можела да доведе до кръвопролитие. Всеки идиот заставал на страната на единия или другия в семейство и половината от селото била готова да почне ръкопашен бой с другата половина.
— Честна дума, не се шегувам!… И при това вместо да се занимават със своите посеви…
Той открил, разбира се, проклетите гърнета, дал ги на стареца и усмирил всички. Съвсем не било трудно. Можел да сложи край на смъртна вражда — стига само да повдигнел кутрето си. Бедата била там, че е трудно да се стигне до истината. И до ден-днешен не бил уверен с всички ли е постъпил справедливо. Това го безпокояло. А разговорите! Не можело да се разбере къде е началото, къде е краят. По-лесно е да се превземе с щурм ограда, висока двайсет стъпки. И още как! Детска играчка в сравнение с тази работа. И по-малко време ще отиде. Да, наистина! Изобщо, разбира се, забавна картина — този старец би могъл да му е дядо. Но ако се прецени от друга гледна точка, работата не е шега. Неговата дума решава всичко — откак бил разбит шериф Али. Ужасна отговорност, повтори Джим. Не, наистина — шегата настрана, ако не ставало дума за три нищо и никакви пиринчени гърнета, а за живота на трима души, пак щяло да бъде съвсем същото…
Така илюстрира Джим моралния ефект на своята военна победа. Ефектът бил наистина голям. Той го извел от войната към мира и чрез смъртта — в съкровения живот на народа; но мракът на страната, разстлал се под сияещото слънце, изглеждал както преди непроницаем, обгърнат от вековен покой. Свежият, млад глас на Джим — чудно как малко се отразяваха върху него годините — леко плуваше във въздуха и се носеше над неизменния лик на горите също както тътенът на големите оръдия в онова студено, росно утро, когато Джим се безпокоял само как да сдържи треперенето си.
Когато първите полегати лъчи на слънцето докоснали неподвижните корони на дърветата, върхът на единия хълм се разтърсил от тежки залпове и се обвил с бели облаци дим, а на другия хълм отекнали учудени възгласи, бойни викове, крясъци на гняв, изненада, изумление. Джим и Даин Варис първи дотичали до коловете. Легендата гласи, че Джим с един пръст повалил вратата. Той, разбира се, отричаше този подвиг.
Цялата ограда — настойчиво обясняваше той — представлявала жалко укрепление (шериф Али разчитал главно на непристъпната си позиция); освен това била на много места вече пробита и се държала по чудо. Джим я натиснал с рамо като глупак и паднал презглава в двора. Ако не бил Даин Варис, един татуиран на ивици дивак щял да прикове Джим с копието си за един от коловете на оградата, както Щайн забождал своите бръмбари. Третият човек, който нахлул в двора, бил, изглежда, Тамб Итам, слугата на Джим.