Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
— Да.
Стоим в коридора. В ослепителната флуоресцентна светлина Бен изглежда уморен и болен. Навежда глава, обръща се и тръгва по коридора, а аз се връщам в сумрачната стая, където спи Хенри.
Повратна точка
Петък, 22 октомври 1993 година
(Хенри е на 30 години)
Хенри: Разхождам се по Линдън Стрийт в Саут Хейвън. Пуснали са ме за един час, докато Клер и майка й правят нещо при цветаря. Сватбата е утре, но като младоженец нямам много задължения. Да присъствам — това е точка първа и единствена в моя списък „Какво трябва да свърша“. Постоянно мъкнат Клер по някакви проби, консултации, тържества. Когато все пак я видя, тя винаги изглежда някак тъжна.
Денят е ясен и студен и аз се мотая. Жалко, че в Саут Хейвън нямат прилична книжарница. Дори библиотеката се състои главно от Барбара Картланд и Джон Гришам. Нося със себе си изданието на „Пенгуин“ на Клайст92, но сега нямам настроение за него. Подминавам антиквариат, хлебарница, банка, още един антиквариат. Излизам при бръснарница и надзъртам вътре — чевръстият дребен плешивеещ бръснар бръсне някакъв старец и аз веднага разбирам какво ще направя.
Когато влизам, във вратата се удрят малки камбанки. Вътре мирише на сапун, на пара, на лосион за коса и стара плът. Всичко е в бледозелено. Столът е стар и украсен с хром, по полиците от тъмно дърво са наредени какви ли не бутилчици, върху подносите са струпани ножици, гребени и бръсначи. Почти като в болница, съвсем определено като в картина на Норман Рокуел93. Бръснарят ме поглежда.
— Подстригване? — питам аз.
Той кима към редицата празни обикновени столове със списания, струпани на спретната купчинка на поставката отстрани. По радиото звучи Синатра. Сядам и разлиствам брой на „Ридърс Дайджест“. Бръснарят бърше следите от пяна за бръснене по брадичката на стареца и му слага лосион. Старецът става полека от стола и плаща. Бръснарят му помага да си облече палтото и му подава бастуна.
— Довиждане, Джордж — пожелава старецът, преди да излезе с бавна стъпка навън.
— Чао, Ед — отвръща бръснарят. Насочва вниманието си към мен. — Как искате да ви подстрижа?
Аз скачам на стола, той го вдига с няколко сантиметра и го обръща така, че да съм с лице към огледалото. Гледам дълго — като за последно — косата си. Показвам с палеца и показалеца около три сантиметра.
— Отрежете я.
Той кима и ми завързва около врата найлонова кърпа. Не след дълго ножиците му издават около главата ми тихи звуци, както от метал, който потраква в метал, и косата ми пада на пода. След като приключва, бръснарят почиства с четка космите по врата ми, маха найлона и voilà — превърнал съм се в своето Аз от бъдещето.
Заведи ме навреме в църквата
Събота, 23 октомври 1993 година
(Хенри е на 30 години, Клер — на 22)
(6:00 часът сутринта)
Хенри: Събуждам се в 6:00 сутринта, навън вали. Намирам се в уютна зелена стаичка под стрехите на прекрасна къща на име „Блейк“, която са наели родителите На Клер — в цената е включена и закуска и къщата се намира направо на южния плаж в Саут Хейвън. Баща ми спи в не по-малко уютната розова стая долу, до госпожа Ким, която е в хубава жълта стая, а баба и дядо са в свръх уютната голяма синя спалня. Лежа в изключително мекото легло, под завивките на „Лора Ашли“94, и чувам как вятърът блъска настървено къщата. Вали като из ведро. Питам се дали изобщо ще мога да тичам в тези мусони. Чувам как дъждът се стича по улуците и трополи по покрива, който е на около половин метър над главата ми. Стаята прилича на мансарда. В нея има мъничко красиво писалище, в случай че се наложи в деня на сватбата си да напиша съвсем в дамски стил някакво послание. На масата има порцеланова кана и леген — ако наистина реша да ги използвам, вероятно ще се наложи първо да счупя леда по повърхността, толкова студено е тук горе. Чувствам се като розов червей в сърцевината на тази зелена стая, сякаш съм се добрал дотук, като съм изгризал дупка, и сега се мъча да се превърна в пеперуда или нещо от този род. Тук, в този миг, не съм истински буден. Чувам как някой кашля. Чувам как сърцето ми тупти и писклив звук — нервната ми система, която е прегряла. О, господи, нека днешният ден бъде нормален. Нека бъда нормално объркан, нормално притеснен, нека бъда в църквата навреме, във времето. Нека не стряскам никого и най-вече себе си. Нека доживея възможно най-добре, без специални ефекти края на сватбения ден. Избави Клер от гадни сцени. Амин.
92
Хайнрих фон Клайст (1777–1811), писател, смятан за най-модерния и най-поставяния германски класически драматург. — Б.пр.
93
Норман Рокуел (1894–1978), американски илюстратор и художник, който изобразява главно живота в малките градчета. — Б.пр.
94
Фирма, основана от Лора Ашли (1925–1985), английска дизайнерка и производителка на тъкани за дрехи и мебели. — Б.пр.