Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
— Страхотно време за сватба — подмята шеговито Марк.
— Не съм го избирала аз — отговарям и свивам рамене.
— Така ли?
— Избра го татко.
— Е, аз плащам — заявява сприхаво той.
— Така си е.
Продължавам да дъвча препечената филия. Майка ми оглежда критично чинията ми.
— Защо не си вземеш от бекона, миличка, много е хубав. И от яйцата?
От самата мисъл ми се повдига.
— Не мога. Наистина. Моля те.
— Е, поне намажи филията с фъстъчено масло. Имаш нужда от белтъчини.
Поглеждам към Ета, която отива в кухнята и след минута се връща с кристална чинийка, пълна с фъстъчено масло. Благодаря й и мажа малко от маслото върху филията.
Питам майка:
— Имам ли време, докато се появи Джанис?
Джанис ще прави нещо ужасяващо с лицето и косата ми.
— Тя ще дойде в единайсет. Защо?
— Трябва да отскоча до града, за да взема нещо.
— Мога да го взема аз, миличка.
Явно й е олекнало от мисълта, че ще се махне от къщата.
— Предпочитам да отида аз.
— Можем да отидем двете.
— Сама.
Моля я безмълвно. Тя е озадачена, но скланя.
— Добре тогава. Както искаш.
— Чудесно. Връщам се веднага.
Ставам и понечвам да изляза. Татко се прокашля.
— Нали ще ме извините?
— Да, разбира се.
— Благодаря.
И хуквам.
(9:35 часът сутринта)
Хенри: Стоя в огромната празна вана и се мъча да смъкна студените мокри дрехи. Току-що купените ми маратонки са придобили съвсем нов вид, който извиква спомени за живота в морето. Оставил съм мокра диря от входната врата до ваната и се надявам госпожа Блейк да не се сърди много.
Някой чука на вратата.
— Един момент — провиквам се аз.
Отивам и я открехвам. За мое изумление е Клер.
— Паролата! — казвам й тихо.
— Чукай ме — отвръща Клер.
Отварям широко вратата. Клер влиза, сяда на леглото и започва да си изува обувките.
— Това да не е шега?
— Ела, о мой почти съпруже. До единайсет трябва да се прибера. — Тя ме оглежда от глава до пети. — Ходил си да тичаш! Мислех, че няма да излезеш в този дъжд.
— Отчаяните времена изискват отчаяни действия. — Смъквам тениската и я мятам във ваната. Тя се приземява с жвакащ звук. — Не е ли на лошо младоженецът да вижда младоженката преди сватбата?
— Ами затвори си тогава очите.
Клер отива бавно в банята и грабва една от хавлиените кърпи. Навеждам се и тя ми подсушава косата. Страхотно е. Мога да си стоя така цял живот. Да, наистина.
— Тук е ужасен студ — казва Клер.
— Ела и полегни, почти жено. Това е единственото топло местенце в цялата къща.
Лягаме.
— Правим всичко наопаки, нали?
— Пречи ли ти?
— Не. Харесва ми.
— Чудесно. Дошла си при точния човек за всичките си извънхронологични потребности.
(11:15 часът сутринта)
Клер: Влизам през задната врата и оставям чадъра в мокрото помещение. В коридора почти се сблъсквам с Алиша.
— Къде беше? Джанис е тук.
— Колко е часът?
— Единайсет и петнайсет. Ей, облякла си си блузата наопаки и откъм обратната страна.
— Това е на късмет, нали?
— Сигурно, но все пак се преоблечи, преди да се качиш горе.
Отново се шмугвам в мокрото помещение и обличам блузата на обратно. После изтичвам горе. Мама и Джанис стоят в коридора пред стаята ми. Джанис носи огромна чанта с козметика и с други уреди за изтезания.
— Ето те и теб. Вече се притеснявах. — Мама ме вкарва в стаята ми, Джанис донася оборудването. — Трябва да уредя нещо за сватбената гощавка — заявява мама и едва ли не кърши ръце, докато излиза.
Аз се обръщам към Джанис, която ме оглежда критично.
— Цялата ти коса е мокра и сплъстена. Защо не се срешеш, докато аз си подредя нещата?
Джанис започва да вади от чантата хиляди тубички и шишенца и да ги слага по тоалетката.
— Джанис! — Връчвам й картичка от галерия „Уфици“. — Можеш ли да направиш това?
Винаги съм харесвала малката принцеса Медичи, чиято коса доста прилича на моята: нейната е сплетена на множество плитчици, в които блещукат ситни перли, и после се спуска на красив кехлибарен водопад. Анонимният художник явно също я е обичал. Как да не я обича човек!