Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
Чувам как входната врата се отваря и после се затръшва: Гомес си тръгва.
— Искаш ли нещо за ядене? — питам.
— Не, благодаря.
— Бен ще ти приготви ли онова, другото лекарство?
— Ще се опита — отговаря Хенри.
— Ами ако не става?
— В смисъл, ако Бен обърка нещо ли?
— Да.
Хенри казва:
— Каквото и да се случи, ние с теб знаем, че доживявам най-малко до четирийсет и три години. Не се притеснявай.
До четирийсет и три години ли?
— А после?
— Не знам, Клер. Може би откривам начин да си стоя в настоящето.
Той ме прегръща и двамата мълчим. Когато по-късно се събуждам, е тъмно и Хенри спи до мен. Шишенцето с хаповете сияе в червено от отражението на будилника. До четирийсет и три години ли?
Понеделник, 27 септември 1993 година
(Клер е на 22 години, Хенри — на 30)
Клер: Влизам в гарсониерата на Хенри и включвам осветлението. Довечера сме на опера, на „Призраците на Версай“. След началото на представлението в Лирическата опера не пускат закъснелите да седнат на местата си, затова съм притеснена и отпърво не се досещам, че щом не свети, Хенри го няма. Когато го разбирам, се дразня, защото заради него ще закъснеем. После се питам дали не е тръгнал да пътешества. После чувам как някой диша.
Застивам. Дишането идва откъм кухнята. Втурвам се натам, щраквам лампата — както е с дрехите, Хенри се е проснал на пода в странно вцепенено положение и гледа право напред. Докато стоя, той издава тих звук, не като човешки звук, а като стенание, което изхриптява в гърлото му и се отскубва през стиснатите зъби.
— О, боже, о, боже.
Звъня на „Бърза помощ“. Дежурният ме уверява, че до броени минути ще бъдат тук. Докато седя на пода в кухнята и гледам вторачено Хенри, усещам как ме плисва гняв, намирам в бюрото му тефтера с телефоните и набирам номера.
— Ало.
Гласът е писклив и далечен.
— Бен Матисън ли е?
— Да. Кой се обажда?
— Клер Абшир. Слушай, Бен, Хенри лежи напълно вцепенен на пода и не може да говори. Какво, да го вземат мътните…
— Моля? Мамка му! Викай „Бърза помощ“.
— Направих го вече.
— Лекарството предизвиква състояние, както при Паркинсонова болест, трябва да му дадат допамин! Кажи им… мамка му, звънни ми от болницата.
— Те вече са тук…
— Добре! Обади ми се…
Затварям и заставам лице в лице с лекарите.
По-късно, след като линейката ни е откарала в болница „Мърси“, след като Хенри е приет, след като са му били инжекция, сложили са го на системи и прикачен към монитор, той спи отпуснат на болничното легло, аз вдигам очи, виждам на вратата в стаята на Хенри висок изпит мъж и се сещам, че съм забравила да се обадя на Бен. Той влиза и застава срещу мен, от другата страна на леглото. В стаята е тъмно, силуетът на Бен се откроява в светлината откъм коридора, той свежда глава и казва:
— Съжалявам. Ужасно съжалявам.
Пресягам се през леглото, хващам го за ръцете.
— Няма страшно. Той ще се оправи. Наистина.
Бен клати глава.
— Аз съм виновен. Не биваше да го правя онова лекарство.
— Защо се е получило така?
Бен въздиша и сяда на креслото. Аз се разполагам на леглото.
— Може да е от най-различни неща — обяснява ми. — Може да е просто странично въздействие, случва се на всички. Но не е изключено Хенри да не е запомнил добре рецептата. Все пак съставките са много. А аз нямаше как да проверя.
И двамата мълчим. Мониторът на Хенри пуска в ръката му капки течност. Покрай нас минава санитар с количка. Накрая аз казвам:
— Бен!
— Да, Клер.
— Ще направиш ли нещо за мен?
— Каквото кажеш.
— Отрежи го. Не му давай повече лекарства. Няма да му помогнат.
Бен ми се усмихва с облекчение.
— Просто кажи „не“.
— Именно.
Смеем се. Известно време Бен седи заедно с мен. Когато става да си върви, ме хваща за ръката и казва:
— Благодаря ти, че проявяваш разбиране. Той като нищо можеше и да умре.
— Но не умря.
— Не, не умря.
— Ще се видим на сватбата.
— Да.
Стоим в коридора. В ослепителната флуоресцентна светлина Бен изглежда уморен и болен. Навежда глава, обръща се и тръгва по коридора, а аз се връщам в сумрачната стая, където спи Хенри.