Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
Джанис се замисля.
— Майка ти смята, че ще правим друго.
— Ами да. Но сватбата е моя. Косата също. И ще ти дам много голям бакшиш, ако я направиш както искам.
— Ако ще правим това, няма да ми остане време да те гримирам, доста дълго ще сплитам плитките.
Алилуя!
— Не се притеснявай. Аз ще се гримирам сама.
— Добре тогава. Само я разреши и започваме.
Заемам се да разплитам сплъстените кичури. Цялата тази работа вече ми харесва. Оставям се на тънките кафяви ръце на Джанис и се питам какво ли е намислил Хенри.
(11:36 часът сутринта)
Хенри: Смокингът и всички съпътстващи го мъки са оставени върху леглото. Както е тръгнало, ще замразя в тази студена стая недохранения си задник. Премествам всичките си студени мокри дрехи от ваната в мивката. Тази баня е изумителна — голяма е колкото стаята. С килим е и е неумолимо псевдовикторианска. Ваната е огромна, с крака като на граблива птица, и е вместена между най-различни папрати и купчинки хавлиени кърпи, и старинен скрин, и голяма репродукция в рамка на „Пробуденото съзнание“ на Хънт95. Первазът на прозореца е на петнайсетина сантиметра от пода и пердетата са от прозрачен бял муселин, така че виждам Мейпъл Стрийт в цялата й покрита с мъртви листа слава. Нагоре по улицата лениво се движи бежов линкълн континентал. Пускам топла вода във ваната, която е толкова голяма, че чак се уморявам да я чакам да се напълни, и влизам вътре. Забавлявам се, като си играя с душа, който е прикрепен, както в Европа, и махам капачетата на десетината шампоани, гелове за вана и балсами за коса и ги мириша — на петия вече ме боли глава. Пея „Жълта подводница“. Всичко в радиус от метър и двайсет става мокро.
(12:35 часът на обяд)
Клер: Джанис ме пуска и край мен се струпват мама и Ета. Ета казва:
— О, Клер, колко си хубава!
Мама пък казва:
— Нали се бяхме разбрали за друга прическа, Клер?
И започва да опява на Джанис, а после й плаща, а когато мама не гледа, аз й давам бакшиша.
Уговорили сме се да се облека в църквата, затова ме натоварват на колата и поемаме към „Сейнт Базил“.
(12:55 часът на обяд)
(Хенри е на 38 години)
Хенри: Вървя пеш по магистрала 12, на около три километра южно от Саут Хейвън. Като време денят е направо ужасен. Есен е, духа вятър, вали като из ведро, студено е. Аз съм само по джинси, бос съм, мокър съм до кости. Нямам представа къде във времето се намирам. Тръгнал съм към къщата в „Полска чучулига“ с надеждата да се подсуша в Читалнята и може би да хапна нещо. Нямам пари, но когато виждам розовата неонова табела на бензиностанция „Пазарувайте евтино“, свървам към нея. Влизам вътре и за миг спирам, за да си поема дъх, при което от мен по линолеума се стича вода.
— Не е много приятно да си навън в такъв ден — отбелязва слабият възрастен господин зад щанда.
— Да — съгласявам се аз.
— Колата ви ли се е повредила?
— Моля? А, не. — Той ме оглежда изпитателно, забелязва, че съм бос и съм облечен не според сезона. Аз мълча и се преструвам на смутен. — Гаджето ме изрита от тях.
Мъжът казва нещо, но аз не го чувам, защото гледам „Саут Хейвън Дейли“. Днес е събота, 23 октомври 1993 година. Денят, когато ще се женим. Часовникът над рафта с цигарите показва 1:10 следобед.
— Трябва да тичам — казвам на стареца и наистина го правя.
(1:42 часът следобед)
Клер: Стоя в класната стая, където съм учила в четвърти клас, и съм облечена в булчинската си рокля. Тя е от сурова коприна с цвят на слонова кост, с голямо количество дантела и ситни перли. От кръста нагоре и в ръкавите е много тясна, но полата е огромна, дълга е до пода и е с шлейф, за нея са отишли двайсет метра плат. Отдолу мога да скрия десет джуджета. Чувствам се като на карнавал, но мама явно ме харесва много, суети се около мен, щрака ме с фотоапарата и се опитва да ме убеди да сложа още малко грим. Алиша, Шарис, Хелън и Рут са се издокарали в еднаквите си сивкавозелени кадифени премени на шаферки. Тъй като Шарис и Рут са ниски, а Алиша и Хелън — високи, четирите приличат на зле подбрани скаутки, но всички ние сме се разбрали да не го правим на въпрос, ако някъде наблизо е мама. Те си сравняват цвета на обувките и спорят коя да хване булчинския букет. Хелън казва:
95
Уилям Холман Хънт (1827–1910), английски художник прерафаелит. — Б.пр.