Пътешественикът във времето и неговата жена

— О!

Замислям се какво да кажа, без да нагазвам в болезнени води.

— Каквото и да му е дал Бен, то наистина го е запратило в Бавната зона.

— Опитваме се да открием нещо, което ще му помогне да не напуска настоящето.

— Струва ми се прекалено обездвижен за всекидневна употреба.

— Така си е.

Може би по-малка доза?

— Защо го правиш?

— Кое?

— Защо му помагаш на господин Откачалков? Че и ще се омъжваш за него.

Хенри ме вика. Аз ставам. Гомес се пресяга и ме сграбчва за ръката.

— Клер, моля те…

— Гомес, пусни ме.

Гледам го от високо. След един дълъг ужасен миг той свежда очи и ме пуска. Бързам по коридора, влизам в моята стая и затварям вратата.

Хенри се е изтегнал като котка — по диагонал и с лицето надолу. Свалям му обувките и лягам до него.

— Как е положението? — питам го.

Той се претъркулва по гръб и се усмихва.

— Върхът. — Гали ме по лицето. — Искаш ли да дойдеш и ти там?

— Не.

Хенри въздиша.

— Толкова си добра. Не бива да се опитвам да те покварявам.

— Не съм добра. Уплашена съм.

Дълго лежим, без да говорим. Сега вече грее слънце, което ми показва стаята в ранния следобед: извивката на ореховата табла на леглото, златисто-виолетовия персийски килим, четката за коса, червилото и шишенцето лосион за ръце върху шкафчето. На старото ми кресло, купено на разпродажба, е оставен брой на „Арт ин Америка“ с Лайън Голуб90 на корицата, отчасти закрит от „А Rebours“91. Хенри е с черни чорапи. Дългите му кокалести ходила висят от леглото. Вижда ми се слаб. Очите му са затворени: той вероятно усеща, че го гледам, защото ги отваря и ми се усмихва. Косата му пада върху лицето и аз я вдигам. Хенри ме хваща за ръката и ме целува по дланта. Аз разкопчавам джинсите му и пъхам ръка върху члена му, Хенри обаче клати глава, хваща ме за дланта й я задържа.

— Извинявай, Клер — казва тихо. — В тая чудесия има нещо, от което оборудването е дало на късо. Може би по-късно.

— Ще бъде забавно в първата брачна нощ.

Хенри клати глава.

— Не мога да взема това за сватбата. Става прекалено забавно. Бен е гениален, но е свикнал да работи с неизлечимо болни. Не знам какво е сложил вътре, от него обаче се чувстваш на смъртен одър. — Той въздиша и оставя шишенцето с хаповете върху нощното ми шкафче. — Трябва да ги пратя с колет на Ингрид. Точно като за нея са.