Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
— Ти, Шарис, вече си сгодена, не би трябвало дори да се опитваш да го хващаш.
А Шарис свива рамене и отвръща:
— За всеки случай. С Гомес човек никога не знае.
(1:48 часът следобед)
Хенри: Седя на радиатора в стая със застоял въздух, пълна с кашони с молитвеници. Гомес снове напред-назад и пуши. Изглежда ужасно в смокинга. Аз пък имам чувството, че изпълнявам ролята на водещ в телевизионна игра. Гомес снове и тръска пепелта в чаша за кафе. Изнервя ме още повече.
— Донесе ли халката? — питам го за милионен път.
— Да. Донесох я. — За миг спира да снове и ме пита: — Искаш ли да пийнеш нещо?
— Да.
Той вади малко плоско шише и ми го връчва. Аз отвивам капачето и отпивам една глътка. Вътре има много пивко шотландско уиски. Отпивам още една юнашка глътка и връщам шишето на Гомес. Чувам как хората в преддверието се смеят и си говорят. Плувнал съм в пот, боли ме глава. В стаята е много горещо. Изправям се, отварям прозореца, подавам глава, дишам. Още вали.
Долу в градината се чува шум. Отварям още малко прозореца и поглеждам натам. Ето ме и мен — седя в калта под прозореца, мокър до кости и задъхан. Той ми се хили и ми показва с ръце, че всичко е наред.
(1:55 часът следобед)
Клер: Всички стоим в преддверието на църквата. Татко казва:
— Нека шоуто да започне.
После чука на вратата на стаята, където Хенри се облича. Гомес показва глава и моли:
— Чакайте малко.
Хвърля ми поглед, от който ме присвива стомахът, прибира главата си и затваря вратата. Тъкмо тръгвам натам, когато Гомес отново я отваря и отвътре се появява Хенри, който си закопчава копчетата за ръкавели. Мокър, мръсен и небръснат е. Изглежда към четирийсетте. Но е тук и ми се усмихва победоносно, докато минава през вратата на църквата и тръгва по пътеката в средата.
Неделя, 13 юни 1976 година
(Хенри е на 30 години)
Хенри: Лежа на пода на някогашната си стая. Сам съм, лятната вечер на неустановената година е невероятна. Лежа, ругая и известно време се чувствам пълен кретен. После ставам, отивам в кухнята и се почерпвам с няколко от бирите на татко.
Събота, 23 октомври 1993 година
(Хенри е на 38 и на 30 години, Клер — на 22)
(2:37 часът следобед)
Клер: Стоим пред олтара. Хенри се обръща към мен и казва:
— Аз, Хенри, взимам за жена теб, Клер. Обещавам да ти бъда верен в добро и в зло, в болест и здраве. Ще те обичам и почитам до края на дните си.
Мисля си: „Запомни това.“
Повтарям обещанието. Отец Комптън се усмихва и заявява:
— Човек да не раздели, каквото Бог е събрал.
Мисля си: „Не това е проблемът.“
Хенри ми слага на пръста, до годежния пръстен, венчалната халка. Аз пък му слагам обикновената златна халка, която той повече няма да носи нито веднъж. Службата продължава и аз си мисля: „Важно е само това: той е тук, аз съм тук, не е важно как, стига той да е с мен.“ Отец Комптън ни благославя и казва:
— Службата приключи, вървете с мир.
Заедно, хванати за ръце, двамата тръгваме по пътеката в средата.
(6:26 часът вечерта)
Хенри: Сватбената гощавка тъкмо е започнала. Сервитьорите кръстосват напред-назад с метални колички и подноси с похлупаци. Хората пристигат и си оставят връхните дрехи на гардероба. Дъждът най-после е спрял. Яхтклубът на Саут Хейвън се намира на Северния плаж, в постройка от двайсетте години, вътре с ламперия и кожа, червен мокет и картини с изобразени по тях кораби. Сега навън е тъмно, но на кея в далечината мига фар. Стоя на прозореца, пия „Гленливит“96 и чакам Клер, отмъкната от майка си по причина, в която не съм посветен. Виждам отраженията на Гомес и Бен, които се приближават към мен, и се обръщам.
Бен изглежда разтревожен.
— Как си?
— Добре. Можете ли, момчета, да ми направите една услуга? — Те кимат. — Върни се, Гомес, в църквата. Аз съм там, чакам в преддверието. Вземи ме и ме доведи тук. Вкарай ме незабелязано в мъжката тоалетна на долния етаж и ме остави там. А ти, Бен, дръж под око мен — соча аз гърдите си — и когато ти кажа, грабвай смокинга и ми го донеси в тоалетната. Разбра ли?
Гомес пита:
— С колко време разполагаме?
— Не е много.
Той кима и се отдалечава. Задава се Шарис, Гомес я целува по челото и продължава нататък. Обръщам се към Бен, който изглежда уморен.
96
Марка малцово уиски. — Б.пр.