Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Разпознал гласа, Денил потисна изпъшкването си. Той се обърна и видя Фергън, който бързаше по коридора към него, придружаван от лорд Керин. Фергън спря на няколко крачки от Денил и погледна към класната стая.
– Това да не е класът на Ротан?
– Да – отвърна Денил.
– Вие ли ще им преподавате?
– Да.
– Разбирам. – Фергън се извърна и се отдалечи, следван от Керин. С приглушен глас, но достатъчно високо, за да го чуе Денил, той добави: – Изненадан съм, че са го позволили.
– Какво имаш предвид? – попита Керин. Гласът му едва се чуваше – двамата вече се бяха отдалечили доста.
– Не си ли спомняш проблемите, в които се беше забъркал като ученик?
– А, това ли! – Керин се засмя и гласът му отекна в коридора. – Предполагам, че може да не им повлияе добре.
Денил стисна зъби, обърна се и се озова пред Ротан, който беше застанал на вратата.
– Ротан! – възкликна той. – Какво правиш тук?
– Ходих до библиотеката. – Ротан не сваляше поглед от гърба на Фергън. – Направо съм изумен колко дълго продължава това заяждане. Някога ще забравите ли миналото?
– За него не е просто заяждане – изръмжа Денил. – Това е истински спорт, който му доставя огромно удоволствие.
Ротан повдигна вежди.
– Добре, щом се държи като злобен ученик, хората ще се отнасят с него като с такъв. – Той се усмихна на трима ученици, които се появиха забързани по коридора и се устремиха към вратата на стаята. – Как са моите ученици?
Денил се намръщи.
– Не знам как се справяш, Ротан. Нали няма да ме оставиш дълго в това положение?
– Не знам. Няколко седмици. Месеци, може би.
Денил изпъшка.
– Смяташ ли, че Сония е готова да започне уроците по овладяването на Контрола?
Ротан поклати глава.
– Не.
– Но вече мина цяла седмица.
– Само една седмица – въздъхна Ротан. – Подозирам, че и шест месеца да й бяхме дали, пак нямаше да започне да ни вярва. – Той се намръщи. – Тя така или иначе не ни харесва и не вярва, че Гилдията й желае доброто – и няма да повярва, докато не получи доказателство за това. А ние нямаме време за това. Когато Лорлън ни посети, той ще очаква от нас вече да сме започнали уроците.
Денил хвана приятеля си за ръката.
– Засега трябва само да я научиш да контролира силата си, а за това е необходимо да се доверява единствено на теб, Ротан. Ти си мил човек. От все сърце й желаеш доброто. – Той се поколеба. – Щом не можеш да й го кажеш, тогава й го покажи.
Ротан се намръщи, но след това в очите му проблесна разбиране.
– Да й позволя да надникне в съзнанието ми?
– Точно така. Тя ще разбере, че говориш истината.
– Това... това не е задължително при усвояването на Контрола, но пък и обстоятелствата не могат да се нарекат обичайни. – Ротан се намръщи. – Но има някои неща, които не ми се иска да научава...
– Скрий ги. – Денил се усмихна. – Така, сега ме чака цяла стая с ученици, нетърпеливи да изпробват върху мен най-новите си номера за измъчване на учители. Когато се видим довечера, очаквам да чуя, че Лорлън вече не е проблем и че си постигнал значителен напредък.
Ротан се засмя.
– Дръж се благоразумно и учениците ще ти отвърнат със същото.
Когато приятелят му се обърна и тръгна по коридора, от устата на Денил се отрони къс, безрадостен смях. Някъде над главата му удари гонгът, който обявяваше началото на часовете. Денил въздъхна, изпъна рамене и влезе в час.
Облегната на перваза на прозореца, Сония наблюдаваше как последните забързани магьосници и ученици се изгубват от погледа й. Но не всички бяха реагирали на университетския звънец. В другия край на градината продължаваха да стоят две неподвижни фигури.
Едната бе жена със зелена мантия и черен шарф – Повелителката на Лечителите. „Значи жените все пак имат някакво влияние в Гилдията” – помисли си девойката.
До жената стоеше мъж, облечен в синя мантия. Сония си спомни обясненията на Ротан за цветовете на магьосническите мантии, но той не беше споменал нищо за синьо. Цветът беше необичаен – вероятно собственикът на синята мантия заемаше доста влиятелен пост в Гилдията.
Ротан й беше обяснил как останалите магьосници прекарват времето си в преподаване, експерименти или работа по обществени проекти. Последното включваше в себе си най-различни дейности – от наистина впечатляващи до смехотворни. Сония с изненада установи, че магьосниците са построили пристанището и се развесели, когато научи как един магьосник посветил по-голямата част от живота си на откриването на най-силното лепило.
Барабанейки с пръсти по масата, момичето отново огледа стаята си. През последната седмица беше успяла да разгледа навсякъде, дори стаята, в която спеше Ротан. Намери време да претърси внимателно всички шкафове, ракли и скринове, в които откри дрехи и предмети от ежедневието. Няколкото заключени ключалки, на които попадна, веднага поддадоха пред ловките й пръсти, но единственото, което намери, бяха стари документи.