Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

— И сега какво? Имаш ли следи?

Лоръл го погледна.

Той беше спрял под жълтия ореол на една улична лампа и побутваше очилата си нагоре по носа.

— Какво? Нали няма да се откажеш? Очевидно е, че трябва да разберем какво се е случило. Това е част от нашето минало, Лол.

Лоръл имаше чувството, че никога не го е обичала силно, колкото в този момент.

— Има едно нещо — каза тя задъхано — сега, като го споменаваш. Тази сутрин ходих при мама и когато съзнанието ѝ се замъгли, тя помоли една медицинска сестра да изпрати при нея доктор Руфъс.

— Не е толкова странно за болница, нали?

— Само по себе си не, само че лекарят се казва Котър, а не Руфъс.

— Грешка на езика?

— Съмнявам се. Тя го каза много уверено. Пък и… — В съзнанието на Лоръл изникна призрачният образ на млад мъж на име Джери, когото майка им обичала някога, а сега оплакваше. — Не пръв път споменава човек, когото е познавала преди. Мисля, че миналото непрекъснато се върти в главата ѝ, струва ми се, че тя иска ние да узнаем отговорите.

— Ти попита ли я?

— Не за доктор Руфъс, за някои други неща. Тя ми отговори остатъчно открито, но разговорът я разстрои. Разбира се, отново ще поговоря с нея, обаче ако има друг начин, съм готова да пробвам и него.

— Съгласен съм.

— По-рано се отбих в библиотеката, за да опитам да науча подробности за лекар с това име, работил в Ковънтри, а може би и в Лондон през трийсетте и четиридесетте години на миналия век. Имах само фамилията му и не знаех какъв специалист е, затова библиотекарката предложи най-напред да проверя базата данни на списание "Лансет".

— И?

— Намерих доктор Лайънъл Руфъс, Джери… Почти съм сигурна, че е той. Живял е в Ковънтри точно по онова време и е публикувал статии в областта на психологията на личността.

— Мислиш, че му е била пациентка ли? Че навремето мама е страдала от някакво разстройство?

— Нямам представа, но възнамерявам да науча.

— Аз ще го направя — изведнъж отсече Джери. — Мога да разпитам едни хора.

— Наистина ли?

Той закима, а думите му заваляха възбудено:

— Ти се върни в Сафък. Веднага, щом науча нещо, ще те осведомя.

Беше повече, отколкото се бе надявала Лоръл — не, не беше, точно на това се беше надявала. Джери щеше да ѝ помогне, двамата заедно щяха да разберат какво се е случило всъщност.

— Нали разбираш, че може да се натъкнеш на нещо ужасно? — Не искаше да го плаши, а да го предупреди — На нещо, което да превърне в лъжа всичко, което сме смятали, че знаем за нея?

Джери се усмихна:

— Нали си актриса? Не трябва ли сега да ми кажеш, че хората не са наука, че характерите са многостранни и че една променлива не опровергава цялата теорема?

— Просто те предупреждавам. Бъди готов, братче.