Кралят на казиното

— Да. И представлява най-важната улика срещу него. Ако не са се появили и други — замислено отговори Саргачов.

— Какво имате предвид?

— Ами Фишкин е в ареста! Не знаем например за какво е разговарял с него Демидич насаме, когато е изолирал телохранителите.

— Убеден съм, че вие имате възможност да разберете.

— Нека се заемем с нашата си работа — върна се към началото на разговора Саргачов.

— Касата ли? — не съобрази веднага Городецки. — Да изчакаме ключа, а? Сами не можем да я отворим. Само ако я взривим. Тя е белгийско производство, а не знам дали знаете, но белгийците са царе на секретните ключалки.

— Значи касата трябва да се изнесе от фирмата.

— Момент — плесна се по челото Городецки. — Цялата документация за недвижимата собственост е у Федотова! Ето го и протокола за изземването! Заповядайте!

— Защо тогава ми загубихте толкова време? — недоволно каза Саргачов, след като го прочете.

— Просто бях забравил.

— Недопустимо е голям бизнесмен като вас да забравя подобни неща — назидателно отбеляза полковникът.

— Цялата документация, освен трите перфектни договора. Те си имат истински параф — подписа на бившия юрисконсулт Федотова.

— С това въпросът не е решен — възрази Саргачов. — Казах ви, че всички документи, на които фигурира подписът на вицепремиерката, трябва да изчезнат. И това не е мой каприз.

— Ще ги получите веднага щом бъдат върнати.

— Вече се разбрахме за всичко, нали?

— Бих искал да си поприказваме с вас в малко по-уютна обстановка — подаде му визитната си картичка Алберт Георгиевич. — Може да ми се обаждате по всяко време.

— Благодаря.

— Кога е погребението на Андрей Андреевич? — попита Городецки, изпращайки вече госта си до вратата.

— Сигурно вдругиден. Чакат родителите му. Клавдия Владимировна е получила сърдечна криза.

— Вие познавате и родителите на Андрей? — изненада се Городецки.

Саргачов му подаде ръка, без да отговори.

— А аз толкова го предупреждавах да се пази. Впрочем рано или късно той щеше да свърши пак по този начин. Погуби го неговата доверчивост.

— И за какво го предупреждавахте толкова? — поинтересува се полковникът.

— Андрей беше вкарал гениалните си комбинации в компютър. А за подобно нещо човек заплаща единствено с живота си.

— Той беше глупав, не само доверчив — рязко отбеляза Саргачов. — За такива неща човек обикновено си мълчи.

— Той мълчеше.

— Да, но ето че вие знаете, нали?

— Двамата се уважавахме. Поне такова чувство имах. В миг на откровение ми разказа за компютъра. И за своята програма.

— Да го бяхте посъветвали да се отърве от този компютър, да го счупи, да го изхвърли в някое езеро!

— Именно последното го посъветвах да направи.