Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
Какво става, по дяволите, помисли си Хонкамяки и поклати глава.
— Какво става, по дяволите — повтори комисар Тойвонен минута по-късно, щом слезе от служебната си кола и съзря Хонкамяки.
67
Веднага щом очевидно смутеният Талиб извърна поглед — такава безпомощност у мъж, безпомощен като жена — Бекстрьом атакува. Светкавично го хвана за глезените и дръпна с все сила.
Талиб рухна право назад като отсечен бор, доколкото това бе възможно предвид родното му място, помисли си Бекстрьом. Просто рухна изопнат право назад, напразно размахал ръце, преди да удари тила и врата си в холната маса, пръскайки на парчета плота от колморденски мрамор.
Бекстрьом извади сигето за нула време, изправи се с известно усилие, това следва да се признае, за всеки случай примижа с лявото око и се прицели старателно.
Фаршад също скочи, вдигнал ръце за защита, и изпусна ножа с острието право надолу към скъпия килим на Бекстрьом.
— Спокойно, шефе, спокойно — Фаршад разпери ръце отбранително.
— Make my day, punk — изрева Бекстрьом и стреля, без и за миг да се замисли, че щеше да надраска новонаредения си паркет.
68
Всъщност не бе наложително съседът на Бекстрьом да звъни на спешни повиквания, понеже полицията през цялото време си беше на мястото.
Малко след единайсет вечерта белият мерцедес (Алфа 3) ненадейно се размърда по екрана на Сандра Ковач. По-рано същата вечер беше паркиран на най-високия етаж в същия паркинг, където бе изоставен лексусът.
Колата за проследяване с Ковач, Ернандес и Мотоеле се намираше в непосредствена близост и само след две минути от мерцедеса ги деляха стотина метра, а той самият явно бе поел към Кунгсхолмен. Караше Афсан, Фаршад седеше до него, докато Хасан Талиб очевидно бе окупирал цялата задна седалка.
Ковач се свърза с Линда Мартинес по предавателя. Тя пък повика подкрепление от още един екип, който по-рано същата вечер бе наблюдавал Бекстрьом, но сега хапваше в „Макдоналдс“ само на няколко пресечки от редовната му кръчма.
Криминален инспектор Томас Синг, осиновено момче от Малайзия, и неговият колега, младши полицай Густав Халберг, въпреки името осиновено момче от Южна Африка, се метнаха на колата и поеха обратно към кръчмата, където бяха оставили Бекстрьом четвърт час по-рано, закотвен за голям коняк. Продължаваше да седи там. Най-вероятно със същия коняк, понеже чашата на масата пред него бе изпразнена.
— Какво ще правим сега? — попита Халберг.
— Ще чакаме — отвърна Синг.
Пет минути по-късно Бекстрьом повика някаква руса сервитьорка, изправи се, извади от джоба си обемиста пачка, смачка сметката, отлющи банкнота от 500 крони и поклати глава, когато сервитьорката явно понечи да му върне ресто.
— Очевидно колегата Бекстрьом не е закъсал за пари — констатира младши полицай Халберг.
— Че защо иначе ще киснем тук според теб — отвърна криминален инспектор Синг, който го водеше с пет години в службата и вече бе закоравял млад мъж.
В мига, когато Бекстрьом се изправи, за да плати, белият мерцедес спря на двайсет метра от жилищната му сграда. Фаршад и Талиб слязоха, Афсан паркира, угаси светлините и остана да седи в колата, докато неговите брат и братовчед влязоха във входа на Бекстрьом. Ковач отби петдесетина метра по-нагоре по улицата, изключи двигателя, угаси светлините и продължи по инерция, докато не спря.
— Какво ще правим сега? — попита Магда Ернандес.
— Бекстрьом очевидно тръгва — отвърна Ковач, в чиято слушалка звучеше гласът на колегата Синг. — Томас и Густав го следват — съобщи тя на Ернандес.
— Нещо не е наред — обади се Мотоеле и поклати глава.
— В смисъл? — попита Ернандес.
— Просто усещане. Струва ми се, че Бекстрьом не знае за намерението им да се видят с него.
— Мръсно ченге — изсумтя Ковач. — Много ясно, че знае.
— Нали мобилният му е изключен още от следобеда — възрази Мотоеле.
— Или има втори, или са се уговорили за часа по някакъв друг начин — отвърна Ковач.
Четири минути по-късно Бекстрьом хлътна във входа на сградата.
— Зарежи идеята да се промъкнем и да подслушваме през пощенския процеп — заяви Ковач, предупреждавайки Мотоеле и с поглед. — Няма да поемаме никакви излишни рискове.
— Адски горещо е в тази кола. Може ли да отворя прозореца, мамо? — попита той, смъквайки задното стъкло.
— Мислех, че такива като теб си падат по горещината — заяде се Ковач. — Само да не настинеш, Франк.