Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Онзи, който убие дракона [bg]
Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Онзи, който убие дракона [bg]

Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:

Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Дейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори. Неподражаемият антигерой комисар Еверт Бекстрьом се е сдобил с убийство за разследване. Най-очебийните открития на полицаите от Солна по време на предварителния оглед на местопрестъплението са: вратовръзка с петно от сос, чугунен капак на тенджера и най-обикновен чук с пречупена дръжка. Изобщо не е необходимо човек да бъде следовател, за да прозре, че по всяка вероятност това са оръжията на едно твърде обичайно убийство — пречукан пияница. Стига само да притежава очи, за да гледа, и достатъчно здрав стомах да понесе гледката. Въпреки че строгите предписания на лекаря (който настоява Бекстрьом да промени нездравословния си начин на живот) заплашват да навредят на иначе безотказните му анализаторски способности, комисарят забелязва в случая нещо гнило, което прави разрешаването му непосилна задача за редовите му колеги. Наложителна е именно неговата намеса и служебното оръжие трябва да му бъде върнато — на всяка цена.
1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 130
Перейти на страницу:

Какво става, по дяволите, помисли си Хонкамяки и поклати глава.

— Какво става, по дяволите — повтори комисар Тойвонен минута по-късно, щом слезе от служебната си кола и съзря Хонкамяки.

67

Веднага щом очевидно смутеният Талиб извърна поглед — такава безпомощност у мъж, безпомощен като жена — Бекстрьом атакува. Светкавично го хвана за глезените и дръпна с все сила.

Талиб рухна право назад като отсечен бор, доколкото това бе възможно предвид родното му място, помисли си Бекстрьом. Просто рухна изопнат право назад, напразно размахал ръце, преди да удари тила и врата си в холната маса, пръскайки на парчета плота от колморденски мрамор.

Бекстрьом извади сигето за нула време, изправи се с известно усилие, това следва да се признае, за всеки случай примижа с лявото око и се прицели старателно.

Фаршад също скочи, вдигнал ръце за защита, и изпусна ножа с острието право надолу към скъпия килим на Бекстрьом.

— Спокойно, шефе, спокойно — Фаршад разпери ръце отбранително.

— Make my day, punk — изрева Бекстрьом и стреля, без и за миг да се замисли, че щеше да надраска новонаредения си паркет.

68

Всъщност не бе наложително съседът на Бекстрьом да звъни на спешни повиквания, понеже полицията през цялото време си беше на мястото.

Малко след единайсет вечерта белият мерцедес (Алфа 3) ненадейно се размърда по екрана на Сандра Ковач. По-рано същата вечер беше паркиран на най-високия етаж в същия паркинг, където бе изоставен лексусът.

Колата за проследяване с Ковач, Ернандес и Мотоеле се намираше в непосредствена близост и само след две минути от мерцедеса ги деляха стотина метра, а той самият явно бе поел към Кунгсхолмен. Караше Афсан, Фаршад седеше до него, докато Хасан Талиб очевидно бе окупирал цялата задна седалка.

Ковач се свърза с Линда Мартинес по предавателя. Тя пък повика подкрепление от още един екип, който по-рано същата вечер бе наблюдавал Бекстрьом, но сега хапваше в „Макдоналдс“ само на няколко пресечки от редовната му кръчма.

Криминален инспектор Томас Синг, осиновено момче от Малайзия, и неговият колега, младши полицай Густав Халберг, въпреки името осиновено момче от Южна Африка, се метнаха на колата и поеха обратно към кръчмата, където бяха оставили Бекстрьом четвърт час по-рано, закотвен за голям коняк. Продължаваше да седи там. Най-вероятно със същия коняк, понеже чашата на масата пред него бе изпразнена.

— Какво ще правим сега? — попита Халберг.

— Ще чакаме — отвърна Синг.

Пет минути по-късно Бекстрьом повика някаква руса сервитьорка, изправи се, извади от джоба си обемиста пачка, смачка сметката, отлющи банкнота от 500 крони и поклати глава, когато сервитьорката явно понечи да му върне ресто.

— Очевидно колегата Бекстрьом не е закъсал за пари — констатира младши полицай Халберг.

— Че защо иначе ще киснем тук според теб — отвърна криминален инспектор Синг, който го водеше с пет години в службата и вече бе закоравял млад мъж.

В мига, когато Бекстрьом се изправи, за да плати, белият мерцедес спря на двайсет метра от жилищната му сграда. Фаршад и Талиб слязоха, Афсан паркира, угаси светлините и остана да седи в колата, докато неговите брат и братовчед влязоха във входа на Бекстрьом. Ковач отби петдесетина метра по-нагоре по улицата, изключи двигателя, угаси светлините и продължи по инерция, докато не спря.

— Какво ще правим сега? — попита Магда Ернандес.

— Бекстрьом очевидно тръгва — отвърна Ковач, в чиято слушалка звучеше гласът на колегата Синг. — Томас и Густав го следват — съобщи тя на Ернандес.

— Нещо не е наред — обади се Мотоеле и поклати глава.

— В смисъл? — попита Ернандес.

— Просто усещане. Струва ми се, че Бекстрьом не знае за намерението им да се видят с него.

— Мръсно ченге — изсумтя Ковач. — Много ясно, че знае.

— Нали мобилният му е изключен още от следобеда — възрази Мотоеле.

— Или има втори, или са се уговорили за часа по някакъв друг начин — отвърна Ковач.

Четири минути по-късно Бекстрьом хлътна във входа на сградата.

— Зарежи идеята да се промъкнем и да подслушваме през пощенския процеп — заяви Ковач, предупреждавайки Мотоеле и с поглед. — Няма да поемаме никакви излишни рискове.

— Адски горещо е в тази кола. Може ли да отворя прозореца, мамо? — попита той, смъквайки задното стъкло.

— Мислех, че такива като теб си падат по горещината — заяде се Ковач. — Само да не настинеш, Франк.

1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)