Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 102 103 104 105 106 107 108 109 110 ... 119
Перейти на страницу:

Уин каза:

— Моля те, кажи ни резултата.

— Ще карам направо — каза Джо Корлес. А после каза нещо, което изненада Майрън. — Момчето наистина е Патрик Мур.

Майрън погледна Уин. Лицето на Брук пребледня.

— Сигурен ли си?

— Кичурът коса, който ми дадохте, е от жена. ДНК материалът от четката за зъби е от мъж. Двамата имат пряка родствена връзка.

— На сто процента?

— Възможно най-точно.

На входната врата се позвъни. Уин отиде да отвори.

— Благодаря ти, Джо — каза Майрън.

После прекъсна връзката.

— Патрик е — каза Брук. Изражението й остана хладнокръвно, но ъгълчето на устата й започна да потрепва. — Не е самозванец. Патрик е.

Майрън не помръдна.

— Защо тогава Вада се е върнала? Защо Патрик се е срещнал с това момиче Тамрин?

— Всъщност е обратното — каза Майрън.

— Какво означава това?

— Пол не е някой, който се представя за Патрик. Пол е Патрик.

Преди да успее да поясни, Уин се върна в кухнята заедно със Зора. Брук може и да се беше изненадала да види как в кухнята й влиза един доста мъжествен травестит, но не го показа.

— Зора има новини за бавачката — каза Зора.

Брук се изправи.

— Вада?

— Вече се казва София Лемпо — каза той. — Вчера е пристигнала със самолет в страната. Взела е под наем един „Форд Фокус“ от летището в Нюарк.

Брук каза:

— И как ще я открием?

— Вече го направихме, сладурче — каза Зора. — Всички коли под наем са снабдени със система за проследяване — в случай на кражба. Или за да те таксуват допълнително, ако прекосиш границите на щата. Такива неща.

— И са ти позволили да я проследиш?

Зора намести с ръце перуката си в стил „Вероника Лейк“ и се усмихна. Целите му зъби бяха в червило.

— „Позволили“ не е точно думата, която Зора би употребил. Но пък парите на братовчед ти. Доста са убедителни.

— Къде е тогава Вада? — попита Брук.

Зора извади мобилния си телефон.

— Зора я проследява с това.

Той им показа екрана. Синя точица примигваше и обозначаваше местоположението на автомобила.

— Къде точно се намира?

Зора натисна една иконка. На мястото на картата се появи сателитно изображение. Майрън едва не ахна с глас. Синята точица беше заобиколена от зеленина. Виждаше се езеро, което дори отгоре изглеждаше познато.

— Езерото Чармейн — каза Майрън. — Вада е в къщата на Хънтър Мур.

Глава 32

Стаята на петокласниците гледаше към просторна и сложно устроена площадка за игра, снабдена с пързалки и люлки, и замъци, и пиратски кораби, и тунели, тръби и стълби. Роб Диксън посрещна Майрън с протегната ръка и приятелска усмивка. Беше облечен с типичния за заместник-директор на гимназия кафяв костюм и шарена вратовръзка, която винаги напомняше на Майрън за педиатрите, които леко се престарават да се харесат на децата. Косата му беше вързана на опашка, а лицето му — гладко избръснато.

— Здравейте, аз съм Роб Диксън — каза той.

— Майрън Болитар.

Още в къщата на семейство Болдуин бяха решили Уин да отиде до дома на Хънтър на езерото Чармейн, а междувременно Майрън да отиде на уговорената среща с учителя и да остане наблизо.

— И аз ще дойда — беше казала Брук. — Познавам Вада. Може да помогна.

Звучеше така, сякаш не е в настроение за преговори.

— Моля — каза Роб Диксън, — седнете.

Училищните чинове бяха от онези, към които имаше прикрепен стол. Майрън се напъха в един от тях с известно усилие. Самата класна стая беше застинала във времето. Да, учебната програма неминуемо се променя и Майрън предполагаше, че из помещението се бяха скрили някои признаци на съвременния напредък, но това спокойно можеше да бъде неговата собствена стая от пети клас. Над черната дъска, в редица от главни и малки букви, беше изписана азбуката. Стената вляво беше изпъстрена с колажи и рисунки, дело на децата. Под ръчно написаната табелка „СКОРОШНИ СЪБИТИЯ“ бяха закачени с кабарчета изрезки от вестници.

— О, съжалявам — каза Роб Диксън.

— Моля?

— Гледах „Сблъсък“, а сам ви накарах да седнете в стол, така неудобен за коляното ви.

— Добре съм.

— Не, моля, седнете на моя стол.

Лицето на Майрън се изкриви в гримаса, докато се измъкваше иззад чина.

— Нека останем прави, ако нямате нищо против.

— Разбира се. Много се вълнувам от вашите проучвания. Между другото — нямам представа дали това ще ви заинтересува, или не, — преподавам на петокласници от двайсет и една години, в същата тази стая.

— Еха — каза Майрън.

— Много обичам тази възраст. Вече не са онези хлапета, които не могат да вникнат в нещата; но все още не са навлезли в юношеството заедно с всичките му трудности. Пети клас се е сгушил точно на границата. Една важна, преходна година.

1 ... 102 103 104 105 106 107 108 109 110 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)