Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 101 102 103 104 105 106 107 108 109 ... 119
Перейти на страницу:

— Все още не разбирам — каза Нанси Мур с треперещи ръце. Тя пъхна горната снимка под долната. — Нали не мислиш, че…?

— Пол и Патрик са един и същи човек.

Тя поклати глава.

— Грешиш.

— Не мисля така.

— Приликата е нищожна.

— Помниш ли, че те попитах дали познаваш Тамрин Роджърс?

Майрън взе обратно снимките и сложи груповата отгоре.

— Това е Тамрин. Същото момиче, с което Патрик се срещна вчера.

— Казахме ти, че…

— Да, че съвсем случайно са се срещнали на Таймс Скуеър, без изобщо да се познават. Аз бях там, Нанси. Аз ги видях. Това не беше случайна среща. Познаваха се отпреди.

— Няма как да си разбрал това, като просто си ги наблюдавал — каза тя, но гласът й вече звучеше немощно, сломено.

— Преди малко изпратих по имейл същите тези снимки на съдебен антрополог, името й е Алис Мървош. Тя ще сравни снимката на Пол със записа от вчерашното интервю с Патрик. Тя ще потвърди, че са един и същи човек.

Тя поклати глава, но увереността й беше изчезнала.

— Нанси, нека ти помогна.

— Ти какво, да не би да смяташ, че е някакъв самозванец? Грешиш. Една майка винаги знае.

— Каза, че майката винаги защитава своето дете — отговори Майрън, като се опитваше да звучи възможно най-спокойно и внимателно. — Може би това желание, тази нужда, понякога може да изкриви възприятията.

— Това е Патрик — настоя Нанси. — Това е моят син. Най-сетне си е у дома. След всичките тези години, най-сетне отново е при мен.

Тя вдигна очи. Погледна го яростно.

— А сега ти го прогони.

— Нека ти помогна да го открием.

— Мисля, че направи достатъчно. Това е моят син. Знам го. Знам го. Той не е самозванец. Името му не е Пол.

Тя го отблъсна от пътя си и слезе надолу по стълбите. Майрън я последва.

— Когато се прибере, ще направим ДНК тест, за да запушим устите на всички ви. Но сега трябва да отида накъде другаде.

Нанси не спря. Мина през гаража и излезе през вратата. Качи се в автомобила си и включи двигателя.

— Повече не се връщай, Майрън. Никога повече не се връщай.

* * *

Уин и Брук седяха в кухнята на семейство Болдуин. Снимките от училището в Швейцария стояха разпръснати пред тях на масата.

Майрън приключваше разговора си с Алис Мървош, съдебния антрополог. Когато прекъсна връзката, Брук и Уин го погледнаха в очакване.

— Според нея — каза Майрън — това е едно и също момче.

Брук отново погледна снимките. Майрън се наведе, за да им посочи.

— Въпросният Пол е подстригал и боядисал косата си — каза Майрън. — Цветът на очите лесно може да бъде променен с контактни лещи. На носа може да е направена пластична операция.

Брук просто седеше край масата, стиснала снимката в ръка.

— И Нанси не вижда приликата?

— Така твърди. Настоява, че това е Патрик.

— Вярваш ли й?

— Вярвам, че тя го вярва.

— Значи, се самозаблуждава?

Майрън леко вдигна рамене.

— Не знам.

Едва тогава Уин каза:

— Значи, трябва да разберем кой е този Пол. Трябва да разберем къде живее, кои са родителите му…

— Есперанца се е заела с това. Но ще отнеме известно време.

— Ще се обадя на няколко познати в чужбина. Да видим дали ще успеем да задвижим по-бързо нещата.

— Не разбирам — каза Брук. — Самозванец ли е? Опитва се да измами по някакъв начин семейството ли?

— Възможно е.

— Веднъж четох за подобен случай — каза Брук. — Когато синът ти изчезне, ти… Както и да е, мисля, че се беше случило някъде към края на деветдесетте. Синът на едно семейство в Тексас изчезнал, когато бил на дванайсет или тринайсет години. Три години по-късно някакъв самозванец от Франция казал, че той е изчезналото дете. Успял да заблуди доста хора.

Майрън смътно си спомняше случката.

— Защо го е направил?

— Не си спомням. Донякъде за пари, но мисля, че просто му е доставяло удоволствие да мами хората. Не за пръв път се е представял за някой друг. Бил е някакъв извратеняк. Семейството му повярвало — донякъде, предполагам, само защото им се е искало да е вярно.

Тя вдигна поглед.

— Какво означава всичко това, Майрън?

— Не знам.

— Няма никаква логика.

— Трябва ни повече информация.

Като по сигнал телефонът на Майрън иззвъня. Той погледна към Уин.

— Джо Корлес е, от лабораторията за ДНК анализ.

— Включи високоговорителя.

Майрън го направи и сложи телефона на масата.

— Джо?

— Майрън?

— Джо, тук сме с Уин.

— Еха. Уин се е върнал?

1 ... 101 102 103 104 105 106 107 108 109 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)