Дом [bg]

Автор: Кобен Харлан
Серия: Майрън Болитар #11
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Колибри
ISBN: 978-619-02-0327-8
Переводчик: Богдан Русев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.

Перейти на страницу:

— И случайно познават Тамрин Роджърс.

— Звучи малко вероятно — съгласи се Майрън. — Искам само да отбележа, че и Тамрин, и Патрик — нека за по-лесно просто да го наричаме Патрик — твърдят, че са се срещнали на Таймс Скуеър съвсем случайно.

— Съвсем случайно?

— Аха.

— Днешната младеж — оплака се Уин. — Човек би си помислил, че са способни да измислят нещо по-достоверно.

— В интерес на истината, хванахме Тамрин съвсем неподготвена. Как е Брук?

— Издига прегради — каза Уин. — Което може би е по-добрият вариант. В момента мисли единствено за бившата си бавачка и за това какво ли може да я е накарало да се върне в Щатите.

— Има ли някакви предположения?

— Никакви. И така, каква е следващата ти стъпка?

— Продължаваме да събираме информация — каза Майрън.

— Еха, по-кротко с подробностите.

— Нанси Мур все така настоява, че момчето, което спасихме, е изчезналият й син Патрик.

— Точно така.

— Което ме кара да се зачудя дали снимките на Пол биха я накарали да размисли.

— Там ли отиваш?

Майрън видя отляво дома на семейство Мур. Когато спря на алеята пред къщата, забеляза в гаража автомобила „Лексъс“.

Тя си беше вкъщи.

— Тъкмо пристигнах.

* * *

Майрън не си направи труда да отиде до входната врата. Гаражът беше отворен и той закрачи право към колата вътре. Когато видя, че вратата, която води от гаража към къщата, е оставена отворена, у него се надигна тревога.

Той подаде глава навътре и извика:

— Ехо?

Нищо.

Той влезе вътре и прекоси кухнята. Дочу шумолене откъм горния етаж. Не носеше оръжие, което беше глупаво от негова страна, но до този момент такова все още не му беше трябвало. Той бавно започна да се изкачва по стъпалата.

Който и да беше горе, не се опитваше да скрие присъствието си.

Майрън стигна до най-горното стъпало. Шумоленето идваше от стаята на Патрик. Той бавно се приближи до вратата, като се приплъзваше с гръб до стената, което може би беше, а може би и не беше най-удачното в случая. Трудно беше да се прецени. Той стигна до вратата, изчака една секунда и бързо надникна вътре.

Нанси Мур беше обърнала наопаки цялата стая.

— Ехо — каза Майрън.

При звука от гласа му тя подскочи и се извърна към него. Очите й бяха широко отворени, почти налудничаво.

— Какво правиш тук?

— Всичко наред ли е?

— Всичко изглежда ли ти наред?

Не изглеждаше.

— Какво става?

— Не разбираш, нали? Мислиш си… не знам и аз какво си мислиш. Опитвах се да предпазя сина си. Състоянието му е крехко. Преживял е толкова много. Как не го разбираш?

Майрън не отговори.

— Имаш ли представа колко му беше трудно да говори за това днес? Да преживее отново ужаса от случилото се с него? И с Рийс?

— Нанси, той трябваше да го направи — каза Майрън. — Ако нещата стояха иначе, ако се беше завърнал Рийс…

— Брук Болдуин щеше да направи най-доброто за своето дете, не за моето.

Нанси изправи гръб и го погледна в очите.

— Недей да се заблуждаваш. Една майка винаги ще защити детето си.

Еха.

— Дори да е за сметка на друго дете?

— Патрик не беше готов да говори. Знаехме това. Просто искахме да му дадем достатъчно време да се съвземе. Какво са още няколко дни, когато са минали десет години? Доктор Стентън имаше право. Беше му прекалено трудно. И тогава, сякаш не беше достатъчно, че трябваше да преживее всичко отново, сякаш не му беше достатъчно трудно да каже на Брук, че Рийс е мъртъв, ти — тя го посочи осъдително с пръст — го нападна. Патрик избяга заради теб.

— Това не е Патрик.

— Моля?

— Момчето, което доведохме тук. Това не е Патрик.

— Това е Патрик!

— Името му е Пол.

— Махни се от тук — каза тя.

— Нанси, защо не направихте ДНК тест?

— Добре, ако това ще те накара да ни оставиш на мира, ще направим, става ли? А сега се махни, моля те.

Майрън поклати глава.

— Трябва да видиш няколко снимки.

Тя изглеждаше объркана.

— Какви снимки?

Той протегна ръката си, в която държеше двете принтирани фотографии, които му беше дал Спун. За миг Нанси не посегна да ги вземе. Тя просто остана неподвижна. Майрън протегна ръката си малко по-близо към нея и я задържа така, докато тя неохотно реши да ги вземе.

— Не разбирам.

— Груповата снимка е направена в училище в Швейцария — каза Майрън.

Тя я разгледа.

— И?

— На снимката има едно момче. Името му е Пол. Все още не знаем фамилията му. Но ще я разберем. На втората снимка се вижда отблизо лицето му.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?