Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 119
Перейти на страницу:

— Господин Диксън.

— Моля, наричайте ме Роб.

— Роб, обзалагам се, че сте страхотен учител. Приличате на онзи готин млад учител, когото всички обичахме, с изключение на факта, че вече не сте толкова млад, а вероятно сте и по-мъдър, но все така отдаден.

Той се усмихна.

— Харесва ми как се изразихте. Благодаря.

— И аз благодаря. Но съм тук под фалшив претекст.

Той допря ръка в брадичката си.

— Така ли?

— Тук съм, за да говоря с вас за една конкретна и ужасна случка.

Роб Диксън направи крачка назад.

— Не разбирам.

— Аз съм онзи, който спаси Патрик Мур — каза Майрън. — Но все още се опитвам да разбера какво се е случило с Рийс Болдуин.

Роб Диксън впери поглед през прозореца. Едно момче на около шест години, както изглеждаше на Майрън, скокна на едно въже и започна да се люлее на него. Веселието, изписано на лицето му — Майрън не помнеше кога за последно е виждал някой така отдаден на радостта.

— Но защо искате да говорите с мен? — попита той. — Аз не бях учител на никой от двамата. Най-вероятно и никога нямаше да бъда. Разбирате ли, стараем се учителите да не преподават на братя и сестри. Не че имаме такова официално правило. Просто директорът не смята, че това би било добре. Учителят няма как да е останал изцяло без предубеждения, а и със сигурност би имал предишен опит с родителите. Така че, дори и да бяха продължили да посещават училището, аз най-вероятно нямаше да преподавам на нито едно от момчетата.

— Но сте преподавали на Кларк Болдуин и Франческа Мур.

— Откъде знаете това?

— Кларк ми каза.

— И какво? — Диксън поклати глава. — Така или иначе, не би трябвало да разговарям с вас за това. Мислех, че сте станали спортен агент. Така казаха в документалния филм. След контузията сте завършили право в „Харвард“ и после сте основали своя собствена агенция.

— Така е.

— Тогава какво общо имате с всичко това?

— Това ми е работата — каза Майрън.

— Но в документалния филм казаха…

— В документалния филм не разказаха всичко — Майрън се приближи към него. — Роб, имам нужда от помощта ви.

— Не виждам какво бих могъл да направя.

— Спомняте ли си въпросния ден?

— Не мога да разговарям за това с вас.

— Защо не?

— Защото е поверително.

— Роб, едно момче все още е в неизвестност.

— Не знам нищо по този въпрос. Невъзможно е да смятате, че…

— Не, нищо подобно. Но искам да ви попитам. Спомняте ли си деня, в който момчетата изчезнаха?

— Разбира се — каза Роб Диксън. — Подобно нещо никога не се забравя.

Майрън се замисли какъв да бъде следващият му въпрос и реши да го попита направо:

— Къде бяха Кларк и Франческа?

Роб Диксън примигна няколко пъти.

— Моля?

— В деня, в който братята им изчезнаха — продължи Майрън, — Кларк и Франческа в клас ли бяха? И двамата ли бяха на училище? Тръгнаха ли си по-рано?

— Защо питате тези неща?

— Опитвам се да разбера какво се е случило.

— След десет години?

— Моля ви — каза Майрън. — Казахте, че си спомняте деня. Казахте, че никога не бихте забравили подобно нещо.

— Така е.

— Тогава просто ми отговорете на онзи прост въпрос. Кларк и Франческа в класната стая ли бяха?

Той отвори уста, затвори я и отново се опита да отговори:

— Разбира се, че бяха. Защо да не са били? Беше учебен ден. Сряда, по-точно.

Диксън закрачи към дъното на стаята и спря до един чин на предпоследния ред.

— Кларк Болдуин седеше точно тук. Беше облечен с червена тениска, като екипите на любимия му баскетболен отбор. Мисля, че през онази година идваше два пъти седмично облечен с нея. Франческа Мур — той се приближи до първия ред и отиде до крайния чин — седеше тук. Беше облечена с жълта блуза. Това беше любимият цвят на Франческа. Жълто. Винаги рисуваше жълти маргаритки по домашните си.

Диксън спря и погледна Майрън.

— Защо, за бога, питате тези неща?

— И двамата бяха тук през целия ден?

— Целия ден — повтори той. — Госпожа Болдуин ми се обади по телефона в два и половина.

— Брук Болдуин?

— Да.

— Тя лично ли ви се обади?

— Да. Позвънила е в централата. Говорила е с директора и е поискала да говори с мен. Казала, че е спешно.

— И какво ви каза?

— Каза, че е станало произшествие от личен характер и че полицейски служител ще дойде да вземе Франческа и Кларк. Попита дали мога да остана с децата до по-късно и да изчакам да пристигнат. Съгласих се, разбира се.

1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)