Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Малко след като приема наследството, младият Хюс отива в Холивуд и за обща изненада на специалистите от него излиза способен продуцент. Той финансира няколко станали популярни филма: „Ангелите на ада“, „Човекът с белега“, „Отлъченият“. Финансирането му се разпростира не само върху филмите, но и върху филмовите звезди. Чрез него започват своята кариера Джийн Харлоу, Джейн Ръсел и други артистки. Според „интимните специалисти“ на Холивуд в редицата възлюблени на Хюс са Лана Търнър, Линда Дарнъл, Джинджър Роджърс и Ава Гарднър. (По време на една разправия той удря шамар на последната, а артистката хвърля по Хюс тежък месингов пепелник. Милиардерът две седмици трябва да се лекува в една лосанжелоска болница.)
Според неговите биографи тогава за пръв път се проявява първата му специфична патологична черта — фетишизъм към чистотата. Веднъж той имал среща с известна филмова актриса, която не намирал за достатъчно чистоплътна. След срещата дава нареждане на прислужника си да изгори всички дрехи, които е носил същия ден — от шапката до обувките. По това време той разделя хората на четири „чистофайнически категории“: кирлив, мръсен, умерено мръсен и умерено чист. За великолепната актриса Кетрин Хепбърн, с която го свързват добри приятелски отношения, веднъж казва: „Обичах я много, защото беше чистоплътна: къпеше се четири пъти на ден.“
През средата на тридесетте години Хауърд Хюс се насочва към въздухоплаването. И тук специалистите са изненадани така, както по-рано филмовите спецове в Холивуд. Формално без специализирана подготовка, Хюс се оказва много добър и с богата фантазия проектант на самолети: тогава той поставя основите на „Хюс Еъркрафт Къмпани“. Наред с „Хюс Тул Къмпани“ това предприятие, развило се в едромащабен концерн, е вторият главен компонент в основите на неговото богатство и власт.
Малко след като Хюс изгражда тази втора крепост на своята империя, през 1936 г. президентът Рузвелт го удостоява с висока награда за успехите му в проектантската работа. (Хюс е първият, който проектира самолет, сглобен с потъващи нитове. По този начин той намалява въздушното съпротивление и постига по-висока скорост.) През 1937 г. неколкократно поставя рекорди за бързина при прелитането на Атлантическия океан, а след това прелита около Земята за 3 дни и 19 часа, което тогава означава световен рекорд.
Втората световна война увеличава, разбира се, богатството на предприятията на Хюс, но в проектантската работа щастието му изменя. Неговата фантазия го опива. Той не взима под внимание технологичните възможности по онова време. Проектира двестатонен транспортен самолет, който би трябвало да превозва 700 войници. Наричат машината „Спрус Гус“ („Спретнатата гъска“). Но тази птица се издига във въздуха само веднъж. Когато в американския Конгрес обвиняват Хюс, че живее на гърба на държавата, той сам сяда в кабината на „Спретнатата гъска“. Но самолетът едва успява да прелети два километра над пристанището в Лос Анджелос на височина 35 метра. (Оттогава Хюс държи птицата под строга охрана в отделен хангар, само наемът за който е 46 000 долара годишно.) Според отделни негови биографи това е признак на „упорито откъсване от действителността“.
За известно време в последните години на Втората световна война Хюс още веднъж се занимава с въздухоплаване и производство на филми. Изглежда, „упоритото откъсване от действителността“ не му пречи да трупа богатство.
С богата печалба завършват дори неговите най-авантюристични инициативи. Негова е за известно време прочутата филмова къща „РКО“ и макар че всяка година завършва със загуби, той все пак успява да я продаде с десетки милиони печалба.
Подобно е положението и с въздушната компания „Транс Уърлд Еърлайнс“, която от 1948 г. до 1966 г. също е в империята на Хюс. Когато през 1966 г. след дълги мъки и голям брой съдебни решения той продава акциите на TWA, получава накуп 546 милиона долара. Според финансовите специалисти на Съединените щати това е най-голямата сума, която е изплащана наведнаж на един-единствен човек.
Част от огромната сума, получена от акциите, след като скъсва с TWA, Хюс мъдро „напомпва“ обратно в двете основни фамилни предприятия, а останалата — около 250 милиона долара — влага за развитието на Лас Вегас — американския развлекателен и хазартен рай. От финансова гледна точка това също се оказва гениален удар: възходът на Лас Вегас, редицата хотели и увеселителни заведения, игралните казина и не на последно място спекулациите с парцели, свързани с тях, носят на Хюс нови неизброими милиони. Така горе-долу се оформя в средата на шестдесетте години действителната картина на империята Хюс, чиято — наред със заводите за инструментални машини и самолетния концерн — трета опорна точка става претъпканият с гангстери и авантюристи Лас Вегас.