Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Мисля, че е по-добре да останеш тук, докато ти донеса наметка — каза строго той. — Не можеш да влезеш в къщата в този вид, защото само след час цялата околност ще знае какво си правила рано сутринта. Предупреждавам те, това е последният път, когато понасям твоята… твоята… — Очите му се впиха в гърдите й, но след миг той сложи ръка на главата й и я обърна с гръб към себе си. Свободната му ръка се плъзна по хълбоците към задника й. — Сигурен съм, че ме разбираш.
— Няма как да не те разбера, сър. — Докосванията му бяха някак обидни, сякаш беше решил да й отмъщава за нещо. Тамсин се отдели от него, скръсти ръце пред гърдите си и приседна на стената. — Ще те чакам тук.
Тя се загледа към безкрайното море и зарита с крака дребните камъчета. Тази сутрин беше успяла да го накара да се любят, но все пак не го беше спечелила окончателно.
Тя вдигна рамене и се опита да си внуши, че това не я тревожи особено. Не беше важно как се държи той, стига само да продължава да работи с нея. Не, тя наистина нямаше намерение да се кара с него. Двамата си приличаха твърде много, свързваха ги и много общи преживявания — бруталността и триумфът на войната, бяха се радвали един на друг, и то не само по време на любовната игра. Тамсин имаше чувството, че ги очаква цялото щастие на света, но не беше сигурна дали щяха да преодолеят неговия отказ и собствените й тайни намерения.
Тя вдигна глава към скалите, които се издигаха в близост до Фоуей. Изведнъж смръщи чело и примигна срещу слънцето. Две фигури на коне се очертаваха ясно на фона на безоблачното синьо небе. Бяха твърде далече и тя не можеше да види лицата им, но й стана ясно, че са мъже. Конете им бяха расови, с елегантни форми, на седлата им висяха пушки. Откога ли стояха там и какво бяха видели от случилото се в залива? Сигурно не бяха видели любовната сцена на постелята от цветя, защото двете сплетени тела бяха скрити зад храстите, но със сигурност бяха забелязали двете голи фигури, които плуваха в студените морски води.
Докато тя наблюдаваше внимателно двамата чужди ездачи, те пришпориха конете си и препуснаха в галоп. Най-после Джулиън се върна с наметката й, но Тамсин не спомена за двамата възможни зрители, защото се страхуваше да не го разгневи още повече.
— Увий се в наметката и се върни в спалнята си, без да говориш с никого — заповяда хладно той. Сега носеше риза и ботуши и изглеждаше напълно прилично. — Повечето слуги спят и с малко повече късмет няма да срещнеш никого. След закуска те моля да слезеш в библиотеката, за да започнем уроците. Облечи някоя от утринните рокли, които купихме в Лондон. Ще поработим над стойката ти.
— Над стойката ми? — попита възмутено Тамсин, но той вече й беше обърнал гръб и вървеше с големи крачки към къщата. Нямаше никакво съмнение, че не желаеше компанията й.
Каква стойка, по дяволите? Какво беше измислил? Тамсин се втурна след него, влезе в къщата през страничната врата, но той влезе веднага в стаята за закуска и тя беше принудена да се изкачи сама и намръщена в стаята си.
Вратата към стаята й беше открехната и тя чу как Хосефа разгорещено обясняваше нещо на едно от момичетата, което беше донесло на гостенката табла с горещ шоколад и бисквити.
Тамсин се уви по-плътно в наметката, за да скрие необичайното си облекло, и влезе в стаята с весело изражение.
— Буенос диас, Хосефа — поздрави весело тя.
— О, мис! — Момичето се обърна облекчено към нея още преди Хосефа да е отговорила на поздрава й. — Тъкмо се опитвах да обясня на слугинята ви, че закуската се поднася в малката стая зад библиотеката, но тя не разбира нито дума от нашия език.
— Боя се, че сте права — отговори Тамсин и се усмихна. — Но аз ще превеждам винаги когато има проблеми. Габриел също ще помага.
— Това е онзи грамаден мъж, нали, мис? — Очите на момичето изразяваха страхопочитание.
— Добро описание — съгласи се весело Тамсин. — Той е неин съпруг. — По-добре да разкаже обичайната лъжа.
— Много добре. Ще кажа на мистър и мисис Хиберт — това са портиерът и икономката — обясни бързо тя. — Не бяхме много сигурни как точно стоят нещата, мис. Вие пристигнахте така внезапно, а негово благородие не обича да дава обяснения. — Изведнъж тя се изчерви, очевидно усетила, че е прекрачила границата. Обърна се бързо към вратата, направи реверанс и излезе навън, мърморейки, че трябва да донесе вода.
— Господи, господи, никога няма да науча езика на мъжа ми — изплака Хосефа. — Какви са тия завъртени думи? Три пъти казах на момичето, че искаш гореща вода, но то само ме зяпаше като малоумно.