Тъгата на сукубата

— Донесе ли ми книгата? — попитах, докато ми държеше вратата отворена.

— Не. А ти донесе ли ми ризата?

— Не. Но харесвам и това, което носиш сега. — Днес тениската му беше с логото на мюзикъла _«Клетниците»_. — Любимата ми песен за всички времена е оттам.

— Наистина ли? — попита той. — Коя точно?

— «Имах мечта».

— Тази песен всъщност е потискаща. Нищо чудно, че не ходиш по срещи.

— На теб коя ти е любимата? — бях задавала този стратегически въпрос на Роман, но не и на Сет.

— «Ултравиолетово» на «Ю Ту». Знаеш ли я?

Стигнахме до щанда за еспресо. Брус беше там и започна да приготвя мокачиното ми още преди да го поръчам.

— Зная част от репертоара им, но не и тази песен. За какво се отнася?

— За любов, разбира се, както е с всички хубави песни. Любовната болка спрямо целебната й сила. Малко по-оптимистична, отколкото твоята.

Спомних си снощния коментар на Картър. _Не любовта подтиква ангелите към грехопадение._

Двамата със Сет седнахме да поговорим. Сега разговорът между нас течеше леко и бе трудно да се повярва, че някога помежду ни е имало каквото и да било притеснение. Той се чувстваше толкова свободно.

Накрая, водена от съзнанието, че все пак трябва да работя, аз се надигнах, за да нагледам персонала и да се оттегля в офиса си. Но имах намерение само да проверя имейла си; днес бях общителна и исках да работя в търговската зала. Оставих дамската си чанта на бюрото и се засилих да седна, когато забелязах вече добре познатия ми бял плик с името ми върху него.

Дъхът ми спря. До такава степен, че и радарът на нефилима нямаше да ме засече. Разтреперана, вдигнах плика и го отворих с натежалите си пръсти.

Липсвах ли ти? Досещам се, че си била доста заета с безсмъртните си приятели, проверявайки дали всички са налице и в безопасност. Досещам се, че си била толкова заета с твоя така очарователен личен живот, че едва ли си помислила за мен. Това е жестоко, като се има предвид всичко, което досега съм направил заради теб!

Впрочем чудя се дали се тревожиш толкова много за смъртните в живота си, колкото и за безсмъртните? Естествено, кончината на смъртните няма чак толкова голямо значение. В крайна сметка, какво са петдесет години по-малко в сравнение с вековете на някой безсмъртен? Изглежда, че смъртните едва ли си струват усилието, но ти все пак се правиш на загрижена за тях. Наистина ли си загрижена? Или те са само разнообразие в безкрайната върволица от векове? А гаджето ти? Или и той е още една играчка, още едно хоби, за да минава времето? Той наистина ли означава нещо за теб?

— Хайде да проверим. Хайде още днес да ме убедиш, че е така. Трябва да гарантираш сигурността му до края на смяната си. Знаеш правилата — да го задържиш на сигурно място, погрижи се да има някой около него и т.н. Ще бъда около теб и ще те наблюдавам. Ако ме убедиш, че наистина си загрижена за него, ще го пощадя. Накарай ме да повярвам. Ако се провалиш или повикаш някой от безсмъртните, не го чака нищо добро, независимо от «предпазните мерки».