Тъгата на сукубата

— О, да! — иронично се засмя Джером. — Никой няма да усети, че съм я извикал от Портланд. Имаш ли представа, че ще е като вдигане на червен флаг? Всички ще забележат, ще започнат да задават въпроси…

— И какво от това? Голяма работа!

— Лесно _ти_ е да го кажеш. Пък и какво ли знаеш за…

— Моля те. Знам достатъчно, за да съм наясно, че ставаш направо параноичен относно…

Всеки нападаше или се защитаваше от другия; Джером непреклонно отричаше да има какъвто и да било проблем, а Картър настояваше, че трябва да се вземат необходимите предпазни мерки. Както отбелязах по-рано, никога преди не ги бях виждала в толкова явно противоречие. Сцената не ми хареса, особено когато гласовете им започнаха да се извисяват. Не исках да съм наоколо, ако се стигнеше до вихрушки или демонстрация на сила; вече бях видяла прекалено много от мощта им през последните няколко седмици. Бавно се запромъквах заднишком от дневната към близкия коридор. Усетил настроението ми, Коди ме последва.

— Мразя, когато мама и татко се карат — изкоментирах, щом се оттеглихме от божествената свада и затърсихме по-сигурно място.

Като надничах през вратите, зърнах баня, спалня и стая за гости, обаче някак не можех да си представя, че демонът приютява особено много гости с преспиване.

— Тази изглежда обещаващо — отбеляза Коди, когато попаднахме на стая за развлечения.

Кожени мебели заобикаляха масивен, абсурдно тънък плазмен екран, закачен на стената. Лъскави, красиви тонколони стояха на стратегическите места наоколо, а в солидна стъклена етажерка бяха изложени стотици видеодискове. В тази стая, също както и в останалите, някой бе вилнял. Въздъхнах и се проснах в един от разкъсаните фотьойли, докато Коди проверяваше озвучителната система.

— Какво мислиш за всичко това? — попитах го аз. — Имам предвид новите събития, а не оборудването.

— Какво да мисля? Изглежда ми простичко. Нефилимът загрява с низши безсмъртни и сега решава да отнесе някой от по-висшите. Глупаво и извратено. Хубавото на това е, че ние може би сме в безопасност, без с това да искам да засегна Джером или Картър.

— Не знам — замислено отпуснах глава назад. — Все още не всичко ми е ясно. Пропускаме нещо. Само ги чуй. Защо Джером се държи като идиот, когато стане дума за това? Защо отказва да послуша Картър?

Младият вампир вдигна поглед от филмите и ми отправи лукава усмивка.

— Никога не съм си представял, че ще доживея деня, в който ще адвокатстваш в полза на Картър. Навярно през последната седмица наистина сте станали близки.

— Недей да правиш романтични намеци — предупредих го аз. — Бог ми е свидетел, че и така ми дойде много. Просто и аз не знам. Картър не е чак толкова лош, колкото мислех.

— Той е ангел. Въобще не е лош.

— Знаеш какво имам предвид — трябва да признаем, че има право. Джером би трябвало да вземе необходимите мерки. Това същество е съсипало дома му и е оставило предупреждения, дори и да са отживелица. Защо Джером е така убеден, че нищо не го застрашава?