Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Тъгата на сукубата
Тъгата на сукубата - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тъгата на сукубата

Электронная книга - «Тъгата на сукубата». Краткое содержание книги:

Сякаш любовта и без това не е достатъчно трудна! Представете си да не можете да докоснете гаджето си, без да изсмучете душата му. Добре дошли в света на Джорджина Кинкейд – не особено ентусиазирана от работата си сиатълска сукуба, която винаги се озовава във вихъра на някоя свръхестествена интрига.
1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 129
Перейти на страницу:

— Хубаво местенце — казах му аз, все още втрещена от пораженията, нанесени на такава красота. — Уредено свише?

Очите на демона весело проблеснаха при шегата ми.

— Толкова обичам да си край мен, Джорджи! — отпи от чашата си. — Точно сега е поочукано тук-там, но не се тревожи, ще го оправя. Освен това имам и други жилища.

Джером винаги мълчеше като риба относно местоживеенето си и аз подозирах, че сега сме тук само благодарение на намесата на Картър. Демонът никога не би ни поканил. Отидох до големия панорамен прозорец и се възхитих на великолепната гледка към езерото Вашингтон, зад което блестеше Сиатъл. Като взех предвид зрителния си ъгъл, вече можех да се хвана на бас, че сме в Медина, едно от най-елитните източни предградия. Само най-доброто за Джером.

— Е, какво се случи? — попитах накрая, след като стана ясно, че никой няма намерение да подхване темата. — Атака от нефилима, или просто си дал парти, което вече е свършило? Честно казано, ако е било второто, ще се ядосам, че не сме били поканени.

— Без притеснения — отвърна ми с усмивка Картър. — Нашият приятел нефилим малко поукраси декора тук и любезно ни осветли за това, след като свърши. Ето защо те изоставих при Ерик. Щях да те предупредя, но когато почувствах, че е тук…

Той многозначително погледна Джером и в отговор демонът се изсмя:

— Ти, какво? Помислил си, че съм в опасност? Знаеш, че не е възможно.

Картър издаде звук на несъгласие:

— Така ли? А как ще наречеш това? — Той кимна към изрисувания със спрей символ.

— Графити — незаинтересовано отговори Джером. — Нищо не означава.

Отдръпнах се от прозореца и скъпоценната му спираща дъха гледка, за да огледам символа. Никога не бях виждала нещо подобно, а бях запозната с доста знаци и символи от всякакви места и епохи.

— Трябва да означава нещо — възразих. — Иначе би изглеждало като много шум за нищо. Би могло просто да пише «Задник!» или нещо подобно.

— Може би го има в някоя от другите стаи — предположи Коди.

— Заключение, достойно за Джорджи. Научил си от нея много повече, не само танците.

Като пренебрегнах опита на демона да смени темата, аз се обърнах за отговори към Картър:

— Какво е това? Навярно знаеш какво означава.

За момент ангелът изучаващо ме изгледа и осъзнах, че никога досега не го бях търсила за сериозна помощ. Като изключим последните ни изпълнения като съквартиранти, повечето пъти отношенията ни си бяха откровено враждебни.

— Предупреждение — каза той, без да поглежда към демоничната си противоположност. — Предупреждение за надвиснало нещастие. Истинската битка предстои.

Накрая Джером изгуби старателно поддържания си само контрол. Остави с трясък чашата на една паянтова масичка и лицето му се зачерви:

— За Бога, Картър, да не си се побъркал?

— Вече няма значение и ти го знаеш. Така или иначе всичко ще излезе наяве.

— Не! — ледено просъска демонът. — Не всичко.

— Тогава им кажи ти — Картър направи величествен жест към символа. — Ти им обясни. Така ще си сигурен, че не съм казал прекалено много.

Джером го погледна и погледите им се кръстосаха по обичайния начин. Бях виждала сцената безброй пъти, но като се замисля, никога досега не ги бях виждала така ядосани един на друг.

— Навремето може и да е означавал това — призна накрая Джером, като бавно издиша в усилието си да се успокои. — Но вече не. Както казах, сега не означава нищо. Архаична драсканица. Очарователен, но лишен от сила знак, в който вече никой не вярва.

— Тогава защо въобще някой го използва? — зачудих се на глас аз. — Да не би отново да е проява на странното чувство за хумор на нефилима?

— Нещо подобно. Да ми напомня пред какво сме изправени, сякаш бих могъл да забравя.

Джером взе чашата си с мартини и я пресуши на една глътка. Той внезапно доби уморен вид, въздъхна и погледна към Картър:

— Ако искаш, можеш да им кажеш за останалите.

При тази отстъпчивост на лицето на ангела се изписа кротка изненада. Той погледна към обезобразената стена.

— Този символ е вторият в поредица от три. Първият е за обявяване на война и е начин да сплашиш психически противника с това какво го чака. Изглежда като този, но без диагонала. Последният символ означава победа, има два диагонала и се поставя, след като врагът е разгромен.

Проследих погледа му.

— Почакай… ако този е вторият, това означава ли, че вече някъде сте видели първия?

Джером излезе от стаята и когато секунда по-късно се върна, ми подаде лист хартия.

— Не си единствената, която получава любовни бележки, Джорджи.

1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 129
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)