Тъгата на сукубата
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Джорджина Кинкейд #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- Переводчик: Албена Черелова-Желева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тъгата на сукубата». Краткое содержание книги:
— Хубаво местенце — казах му аз, все още втрещена от пораженията, нанесени на такава красота. — Уредено свише?
Очите на демона весело проблеснаха при шегата ми.
— Толкова обичам да си край мен, Джорджи! — отпи от чашата си. — Точно сега е поочукано тук-там, но не се тревожи, ще го оправя. Освен това имам и други жилища.
Джером винаги мълчеше като риба относно местоживеенето си и аз подозирах, че сега сме тук само благодарение на намесата на Картър. Демонът никога не би ни поканил. Отидох до големия панорамен прозорец и се възхитих на великолепната гледка към езерото Вашингтон, зад което блестеше Сиатъл. Като взех предвид зрителния си ъгъл, вече можех да се хвана на бас, че сме в Медина, едно от най-елитните източни предградия. Само най-доброто за Джером.
— Е, какво се случи? — попитах накрая, след като стана ясно, че никой няма намерение да подхване темата. — Атака от нефилима, или просто си дал парти, което вече е свършило? Честно казано, ако е било второто, ще се ядосам, че не сме били поканени.
— Без притеснения — отвърна ми с усмивка Картър. — Нашият приятел нефилим малко поукраси декора тук и любезно ни осветли за това, след като свърши. Ето защо те изоставих при Ерик. Щях да те предупредя, но когато почувствах, че е тук…
Той многозначително погледна Джером и в отговор демонът се изсмя:
— Ти, какво? Помислил си, че съм в опасност? Знаеш, че не е възможно.
Картър издаде звук на несъгласие:
— Така ли? А как ще наречеш това? — Той кимна към изрисувания със спрей символ.
— Графити — незаинтересовано отговори Джером. — Нищо не означава.
Отдръпнах се от прозореца и скъпоценната му спираща дъха гледка, за да огледам символа. Никога не бях виждала нещо подобно, а бях запозната с доста знаци и символи от всякакви места и епохи.
— Трябва да означава нещо — възразих. — Иначе би изглеждало като много шум за нищо. Би могло просто да пише «Задник!» или нещо подобно.
— Може би го има в някоя от другите стаи — предположи Коди.
— Заключение, достойно за Джорджи. Научил си от нея много повече, не само танците.
Като пренебрегнах опита на демона да смени темата, аз се обърнах за отговори към Картър:
— Какво е това? Навярно знаеш какво означава.
За момент ангелът изучаващо ме изгледа и осъзнах, че никога досега не го бях търсила за сериозна помощ. Като изключим последните ни изпълнения като съквартиранти, повечето пъти отношенията ни си бяха откровено враждебни.
— Предупреждение — каза той, без да поглежда към демоничната си противоположност. — Предупреждение за надвиснало нещастие. Истинската битка предстои.
Накрая Джером изгуби старателно поддържания си само контрол. Остави с трясък чашата на една паянтова масичка и лицето му се зачерви:
— За Бога, Картър, да не си се побъркал?
— Вече няма значение и ти го знаеш. Така или иначе всичко ще излезе наяве.
— Не! — ледено просъска демонът. — Не всичко.
— Тогава им кажи ти — Картър направи величествен жест към символа. — Ти им обясни. Така ще си сигурен, че не съм казал прекалено много.
Джером го погледна и погледите им се кръстосаха по обичайния начин. Бях виждала сцената безброй пъти, но като се замисля, никога досега не ги бях виждала така ядосани един на друг.
— Навремето може и да е означавал това — призна накрая Джером, като бавно издиша в усилието си да се успокои. — Но вече не. Както казах, сега не означава нищо. Архаична драсканица. Очарователен, но лишен от сила знак, в който вече никой не вярва.
— Тогава защо въобще някой го използва? — зачудих се на глас аз. — Да не би отново да е проява на странното чувство за хумор на нефилима?
— Нещо подобно. Да ми напомня пред какво сме изправени, сякаш бих могъл да забравя.
Джером взе чашата си с мартини и я пресуши на една глътка. Той внезапно доби уморен вид, въздъхна и погледна към Картър:
— Ако искаш, можеш да им кажеш за останалите.
При тази отстъпчивост на лицето на ангела се изписа кротка изненада. Той погледна към обезобразената стена.
— Този символ е вторият в поредица от три. Първият е за обявяване на война и е начин да сплашиш психически противника с това какво го чака. Изглежда като този, но без диагонала. Последният символ означава победа, има два диагонала и се поставя, след като врагът е разгромен.
Проследих погледа му.
— Почакай… ако този е вторият, това означава ли, че вече някъде сте видели първия?
Джером излезе от стаята и когато секунда по-късно се върна, ми подаде лист хартия.
— Не си единствената, която получава любовни бележки, Джорджи.