Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
— Кого? — недоумяващо попита Котаракът. — Елцин ли? Кой е той?
— Ясно — констатира Гарванът, — значи си на по-малко от десет години, защото ако беше по-възрастен, щеше добре да си спомняш Елцин — всеки ден го показваха по телевизията, докато беше президент. По-нататък. Кой изобщо е президент в твоята страна, знаеш ли?
— Разбира се — в гласа на Хамлет прозвуча недоумение, смесено с недоволство. — Отначало беше Путин, сега е Медведев.
— Аха, значи помниш Путин като президент — кой знае защо се разстрои Гарванът. — Значи определено си на повече от три години. А познаваше ли ръководителя на вашия театър преди Богомолов?
— Юрий Сергеевич ли? Разбира се. Защо ми задавате такива странни въпроси? Какво искате да научите?
— Искаме да научим на колко си години, глупчо — поясни Гарванът. — Щом си бил в театъра преди Богомолов, значи си на повече от пет години. Но на по-малко от десет. Може да се предполага, че си на около седем.
— Ами да допуснем — помръдна Котаракът проскубаната си опашка. — И какво следва от това?
Гарванът се запъна. Но както винаги на помощ му се притече верният му приятел Камъкът.
— От това, уважаеми Хамлет, следва, че сте още достатъчно млад и организмът ви е силен, със сигурност ще се справи с вашите болести. Но същевременно вече не сте момче, затова трябва внимателно да спазвате всички предписания на нашата Катеричка, за да помогнете на организма си. Само при съвсем младите екземпляри всички болести минават от само себе си, а екземплярите на вашата и на по-зряла възраст непременно трябва да помагат на организма си. Задължително трябва да хапнете нещо, Хамлет, инак няма да имате сили.
— Не искам — капризно сбърчи нос Котаракът. — Нямам апетит. Дори не мога да мисля за ядене.
— Е, тогава поне пийнете вода — настоя Камъкът.
Котаракът неохотно се измъкна от змийските пръстени и закуца на една лапа към заветната локва. Напи се, върна се на мястото си и се шмугна вътре, между пръстените, само че този път не легна да спи, а седна, облегнал проскубания си хълбок на змийската кожа.
— Докато съм спал, не сте ли разказали нещо допълнително, Гарване? — попита той. — Бяхме стигнали до гостуването на Каменская у баба, когато тя е видяла мама. Нали така?
— Така беше — смотолеви Гарванът. — И не ме подозирайте, аз играя честно. Разбрахме се да гледаме заедно — значи правим точно това.
— Ами разкажете ми по-подробно за мама — помоли Котаракът. — И за баба. Как са те? Как изглеждат? Здрави ли са?
— Всичко е наред с тях, как да са! — завъртя глава Гарванът. — И двете са красиви, което е вярно, вярно е, няма да крия. Майка ти е пухкава, бяла като сняг, очичките й светят, а баба ти е направо супер, страхотно костюмче, очи не можеш да откъснеш. Седи си, крак връз крак, пийва си кафе с коняче, пуши дълга цигарка с цигаре. Шик и блясък!
Змеят разви още един свой пръстен, поклати се като гъвкаво стълбче над Котарака и отново се нави.
— Кажете ми, драги, защо директорът Бережной и режисьорът Дудник толкова се тревожат за внука на Иля Фадеевич Малашченко? Защо толкова ги е страх, че той може да има нещо общо с покушението? Ами че те са направо в паника, ако вярваме на нашия разказвач Гарвана.
— Какви са тези инсинуации?! — възмути се Гарванът. — Ти какво намекваш, червейско недоносче? Че лъжа ли? Че изопачавам фактите? Не, не, не се крий зад Камъка, в очите ме гледай и отговаряй за думите си!
— Нямам предвид нищо лошо — спокойно отговори Змеят. — Наистина не разбирам защо са толкова разтревожени. Добре де, ще се окаже, че момчето е виновно, ще го приберат на топло — и какво? Те какво толкова ще изгубят?
— Тягостно е с вас — обади се тихо Котаракът. — Защо постоянно се карате? Отдавна съм забелязал, че всички страхове у хората живеят в главите им и им вгорчават живота. Измислят си разни кошмари и дай да се страхуваме! Кажат си: ако се случи това — край. Какъв ти край? Край на какво? Небето ли ще рухне? Земята ли ще се разцепи? Натъпчат си главите с разни глупости и си ги кътат и подхранват. Та и Бережной и Дудник са същите. Да, боли ги душата за драматурга, иска им се всичко в семейството му да е наред. Но нищо повече. Обаче ето, измислили са си страха, че Иля Фадеевич ще се разстрои, а може и да го уволнят след това, и хайде да крием ужасни и напълно безпочвени тайни. Добре де, ще се разстрои. Може и да го уволнят. И какво от това? Най-важното е, че никой няма да умре. А тези глупаци не разбират кое е най-важно в живота и кое е просто дреболия.