Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

— Сянка? — Джосуа я изгледа напрегнато. — Би ли могла тя да е белег на страданията му, или казваш, че съзираш в него предателство?

Горската жена поклати глава.

— Не, не мога да отида толкова далече, че да говоря за предателство. Разбира се, че би могло да бъде и от болката. Но може и да е объркан и това, което виждам, да е мислене, скрито от самото себе си, скрито зад въобразяването, че знаеш какво мислят и правят големите. Но внимавай, Джосуа.

— Гелое е мъдра, сир — бързо каза Деорнот, — но не трябва да направим грешката да бъдем толкова предпазливи, че да не използваме това, което може да ни спаси.

Още докато говореше, Деорнот се питаше дали е загрижен, че магьосницата може да тласне господаря му към пасивност, или просто не обръща достатъчно внимание на възможната истина в думите й. И все пак в тези последни дни беше важно да се поддържа решителността на Джосуа. Ако принцът бъдеше смел и непоколебим, щеше да преодолее множество дребни грешки — това, според опита на Деорнот, беше пътят на войната. Ако Джосуа се двоумеше и колебаеше прекалено дълго по този въпрос или по всеки друг, щеше да унищожи и малкото боен дух, останал сред оцелелите в Нови Гадринсет.

— Предлагам да чуем най-внимателно какво има да предложи кметът Хелфгрим — заяви рицарят.

Хотвиг се изказа в негова подкрепа, а Фреозел вече явно се беше съгласил. Другите си мълчаха, макар че Деорнот не можеше да не отбележи, че кръглото лице на трола Бинабик е неспокойно — той ровеше в огъня с една дълга пръчка. Дребосъкът гласуваше твърде голямо доверие на Гелое и нейните магьосничества, помисли си Деорнот. Но това все пак беше нещо друго. Беше война.

— Смятам да поговоря с кмета довечера — каза най-после Джосуа. — При положение, че има достатъчно сили за това, имам предвид. Както казваш, Деорнот, не можем да си позволим да сме толкова горди, че да не приемаме помощ. Ние сме в нужда, а Бог, както се казва, дава на децата си това, от което се нуждаят, ако вярват в Него. Но няма да забравя думите ти, Гелое. Това също би означавало да захвърлиш ценен подарък.

— Извини ме, принц Джосуа — каза Фреозел. — Ако си свършил с това, има друго, за което трябва да кажа.

— Разбира се.

— Имаме още проблеми, а не само приготвяне за бой — каза фолшайърецът. — Храната е ужасно оскъдна. Ловяхме риба, но сега се заледи и не можем да правим дори това. Всеки ден ловците ходят все по-далече и се връщат с все по-малко дивеч. Тази жена — той кимна към Гелое — ни помогна да намерим растения и плодове, дето не знаехме, че стават за ядене, но това е само капка в морето. — Той замълча и преглътна, неспокоен, че говори толкова нападателно, но решен да каже каквото трябва. — Дори ако победим и отблъснем обсадата… — при тези думи Деорнот усети как почти недоловимо потреперване премина по кръга, — няма да можем да издържим зимата.